От 1968 година Семейният кодекс дава възможност за избор между пълно и непълно осиновяване.

Условия за осиновяване:

  • Възраст: Не може да бъде осиновявано лице, което е навършило 18 години. Минималната разлика между осиновен и осиновител трябва да бъде 15 години. Изключение на това правило се допуска, когато един от съпрузите осиновява рождено дете на другия съпруг.
  • Забрана за двойно осиновяване: Не се допуска едновременно осиновяване от две лица, освен ако те не са съпрузи.
  • Забрана за осиновяване между роднини: Забранено е осиновяването между роднини по права линия, както и между братя и сестри. От това правило се допуска изключение, когато баба или дядо могат да осиновят свой внук, но само ако внука е роден извън брак или когато са починали единият или двамата родители.
  • Съгласие за осиновяване: За да се пристъпи към осиновяване трябва да се получи съгласието на значителен кръг от лица. Сред тях са осиновяващият, осиновяваният (ако е навършил 14 години, като изслушването му се провежда по правилата на Закона за закрила на детето), родителите на осиновявания (ако са известни), съпрузите и на осиновяващия и на осиновявания. Законът поставя условие съгласието на майката на осиновявания да е дадено най-малко 30 дни след раждането – чл. 89 ал. 2 от Семейния Кодекс, което е израз на родителските и права и засяга моралните страни на въпроса.
  • Лицата, които желаят да осиновят пълно, трябва да бъдат вписани в регистър на кандидатите за пълно осиновяване.

Пълно осиновяване – чл. 61 от Семейния Кодекс

Съществуват три хипотези (три групи случаи),  при които осиновяването е само пълно чл. 61 ал. 1

  • когато осиновяваното дете е с неизвестни родители
  • когато детето е оставено в специализирана институция с изрично съгласие за осиновяване
  • когато детето е оставено в обществено заведение за отглеждане и не е потърсено в едногодишен срок от деня, когато е трябвало да бъде взето от родителите (чл. 57 ал. 2)

пълно осиновяване

При пълното осиновяване се прекъсват връзките на осиновения с биологичните му родители и с другите роднини по произход и се създават връзки с осиновителите и техните роднини, които са като между рождени родители и деца. Остават единствено ограниченията за сключване на брак, за да не се допуска кръвосмешение.

При пълното осиновяване съдът постановява на детето да се издаде нов акт за раждане, в който осиновителите се вписват като родители. Този акт се съставя от длъжностното лице по гражданското състояние в общината, съответно кметството или района по постоянен адрес на осиновителя, а когато те са двама (съпрузи) – по адреса, посочен от съда. При пълното осиновяване, осиновеният приема личното име на осиновителя за свое бащино, както и фамилното име на осиновителя за свое фамилно име. Може да бъде променено и личното име на осиновения, каквато е масовата практика.

След акта на пълно осиновяване биологичните родители (ако са известни) се заличават от регистрите. Старият акт за раждане се запазва, но от него не могат да се черпят данни, заради тайната на осиновяването, освен при проверка при встъпване в брак на осиновения, за да не се получи брак между роднини (например между брат и сестра). Старият акт за раждане не се унищожава, а се съхранява в архив, защото ако осиновяването бъде прекратено, новосъздаденият акт за раждане губи значението си.

При пълното осиновяване се прекъсват всички връзки на осиновения с биологичните му родители и роднини. Следователно осиновеният не наследява биологичните си родители и други роднини по произход. Осиновеният остава извън кръга на наследниците на всичките си биологични роднини.

Единствената възможност осиновеният при условията на пълно осиновяване да наследи биологичните си родители е последните да направят завещание в полза на биологичното си дете, което е било осиновено.

Наследствените правоотношения при пълното осиновяване се развиват между осиновения и осиновителя и неговите роднини. При смърт на осиновителя, същия се наследява от осиновения, а при смърт на осиновения, той се наследява от своя осиновител. Рождените родители не наследяват осиновения и обратно – осиновеният при режим на пълно осиновяване не наследява рождените си родители.

В чл. 105 от Семейния Кодекс е уреден въпросът за правото на информация. Осиновителите и навършилите 18 години осиновени, могат да поискат от Окръжния съд, който е постановил решението за осиновяването, да им бъде предоставена информация за произхода на осиновения, когато важни причини налагат това. В тези случаи окръжния съд в съдебно заседание при закрити врати и след като изслуша рождените родители на осиновения и заключението на прокурор, се произнася с решение, което може да се обжалва от осиновителите и осиновения, съответно да се протестира от прокурора.

–––-

Ако статията ви е харесала, може да я споделите с бутоните на социалните мрежи или да оставите коментар. Присъединете се към tvoitepari.com и във Facebook, за да следите всичко най-интересно за личните финанси, бизнеса,  икономиката, просрочените задължения и застраховането.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *