Да дължиш пари е неприятно, но особено лошо става, когато се стигне до намесата на съда. Понякога човек дори не подозира колко е закъсал. Какво се случва, когато в пощенската кутия пристигнат „изпълнителен лист“ и покана за доброволно плащане на дълг? И какво да правим, за да се предпазим от неприятни и нежелани запознанства с частните съдебни изпълнители?

В далечната 2006 г. Наско Петров решава да изтегли 2000 лв. от банката, в която работодателят му превежда заплатата. Разполага с нужния доход и дори му предлагат да изтегли по-голяма сума. Той отказва и след няколко дни получава искания заем за срок от 2 години. В края на 2008 г. Наско напуска фирмата, а тя съответно спира да превежда заплати в сметката му в банката кредитор. Смяната на местоработата не изглежда проблем – срокът на заема вече е изтекъл и всички дължими вноски за двете години са платени. Поне така си мисли нашият герой. Близо 3 години по-късно обаче Наско открива в пощенската си кутия писмо, от което научава, че е некоректен длъжник, че е осъден и че трябва да преведе по сметката на частен съдебен изпълнител 1800 лв. Сумата включва задължението му към банката и всички разноски по съдебното дело, както и такси, комисиони и лихви към съдебния изпълнител.

Като се съвзема от първоначалния шок, човекът се зачита в документите и разбира откъде му е дошла белята. Оказва се, че не е платена последната вноска от заема – 84 лева. За три години върху тази сума са се натрупали наказателни лихви и дългът е нараснал на 933 лв. Към това се стоварват още 446 лв. разноски по делото и плащания за частния съдебен изпълнител.

А писмото всъщност е покана за доброволно изпълнение или по-просто казано – за издължаване на борчовете. В поканата се обяснява, че ако Наско не установи контакт със съдебния изпълнител в рамките на две седмици и не започне да погасява дълга, имуществото му ще бъде описано и ще започне процедура по неговото разпродаване.

„Ако решите да оказвате съпротива, ще бъдете наказан с лишаване от свобода“, предупреждава писмото.

Поканата е придружена от заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ и копие от запорното съобщение, изпратено на настоящия работодател на Петров. Има и напомняне, че след като длъжникът е осъден, върху дълга му до момента на погасяването се начислява законовата лихва за просрочия, която е 10% + основния лихвен процент.

Защо Наско не е разбрал, че „виси“ с последната си вноска? Нали в банката разполагат с всичките координати на кредитополучателя, включително с телефони и адреси на родители и поръчители. Как така никой не го е потърсил, за да му напомни, че дължи още 84 лв. по заема си и че се трупат лихви? Ами в договора не пише, че финансовата институция е длъжна да подсеща некоректни или разсеяни клиенти. Излиза, че за банката е по-лесно да не се занимава с дребни суми, да изчака да се понатрупат лихви, а след години да прехвърли казуса на съдебен изпълнител, който да издири длъжника и да събере от него колкото пари може, вкл. и за съдебните разноски по делото.

Точно защото не е проверил и не е поискал от банката документ, че вече не й е длъжник, Наско се оказва мишена на частния съдебен изпълнител и на самата банка в продължение на години.

–––-

Ако статията ви е харесала, може да я споделите с бутоните на социалните мрежи или да оставите коментар. Присъединете се към tvoitepari.com и във Facebook, за да следите всичко най-интересно за личните финанси, бизнеса,  икономиката, просрочените задължения и застраховането.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *