Стотици хиляди левове са откраднати от банкови сметки на българи през последните години.

Съществуват няколко основни начина банкова сметка да бъде източена.

►Фишинг

Използва се специална компютърна програма, която генерира произволни email адреси. Най-често в текста им се упоменава, че има проблем с акаунта на даден потребител до банковата му сметка през интернет или до профила му в сайт за пазаруване. Жертвата бива приканена да изпрати отговор на полученото писмо, в който да напише потребителското име и паролата си.

Експертите съветват да не се отварят писма от непознат подател или много внимателно да се чете кой ги изпраща.

В огромна част от случите електронният адрес на подателя е много близък до този на истинската компания.

►Фарминг

При този метод се използват фалшиви уеб сайтове, но не се изпращат писма. Прави се DNS poisoning или чрез промяна на hosts файла в компютъра на жертвата. По този начин се пренасочва трафикът от определен уеб сайт към друг, който е негово копие и има за цел кражба на лична информация.

►Вишинг (войс фишинг)

За източване на сметки се използва и методът вишинг. Вишинг имейлите съдържат телефонен номер, на който се препоръчва да се обадят потребителите, за да потвърдят данните си.

Големи възможности за кражби открива и заразяването на компютъра с вирус. Чрез него престъпникът получава пълен достъп до всички данни от компютъра на жертвата, включително и банкови сертификати.
След като крадецът се сдобие с данните на жертвата източването на сметката вече е лесно.

►Човешки проксита

Това е най-трудният начин за кражба на пари. Един от способите е да бъдат заразявани компютрите чрез физически достъп до тях, като се използват хората, които се занимават с хардуерна или софтуерна поддръжка. С помощта на флашка се заразява компютърът, от който се осъществяват банковите разплащания. Възможно е вирус от подобно естество да попадне при свалянето на торент или разглеждането на порно сайтове.

Експертите съветват да се използват легални антивирусни програми, чиято поддръжка на година е около 40 лева.

Друг сигурен начин е универсалният електронен подпис или така наречената виртуална кредитна карта, коментират още специалистите.

За да могат да оперират с личните данни на всеки потребител, собствениците на сайтове трябва да имат и позволение за това от Комисията за защита на личните данни. За да стане администратор на лични данни всеки трябва да подаде заявление за това в комисията. Режимът, засягащ правото на администратора да обработва лични данни е регистрационен, а не лицензионен. Не може обаче точно да се каже колко са сайтовете, които имат регистрация за боравене с лични данни, сред които номера на банкови сметки и банкови карти.

Тъй като интернет е световна мрежа, мнозинството субекти в нея не кореспондират с българското законодателство.

Според Закона за паричните преводи, електронните платежни инструменти и платежните системи, когато съществуват обосновани съмнения около самоличността на притежателя на съответна банкова карта, търговецът може да изиска от него представянето на документ за самоличност.

–––-

Ако статията ви е харесала, може да я споделите с бутоните на социалните мрежи или да оставите коментар. Присъединете се към tvoitepari.com и във Facebook, за да следите всичко най-интересно за личните финанси, бизнеса,  икономиката, просрочените задължения и застраховането.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *