Коректна ли е информацията за потребителските кредити, която банките съобщават на своите клиенти?
Прочети повече

Стотици хиляди левове са откраднати от банкови сметки на българи през последните години.

Съществуват няколко основни начина банкова сметка да бъде източена. Прочети повече

Ако Гърция фалира, възниква естественият въпрос каква ще е съдбата на банките й в България и при фалит на банка какво ще се случи с депозитите на българските граждани?

Съгласно Изменение в Закона за гарантиране на влоговете в банките, влязло в сила от 31 декември 2010 г., Фонда за гарантиране на влоговете в банките гарантира пълното изплащане на сумите по депозити на едно лице в една банка, независимо от броя и размера им, до 196 000 лв. Преди тази дата максималната сума на гарантирания размер беше 100 000 лв.

Гарантирани са влоговете на физически лица и фирми в левове и в чуждестранна валута.

Фондът за гарантиране на влоговете в банките, защитавайки интересите на кредиторите в производствата по банкова несъстоятелност, съдейства за поддържане на стабилността и доверието в българската банковата система.

Директива 2009/14/ЕО на Европейския парламент и на съвета от 11 март 2009 г. за изменение на Директива 94/19/ЕО относно схемите за гарантиране на депозити по отношение на гарантирания размер и срока на изплащане налагаше до 31 декември 2010 г. държавите членки на ЕС да предоставят гаранция по влоговете в банките в размер на 100 000 евро.

Уеднаквяването на правилата за гарантиране на влоговете е с идеята да се укрепи доверието на вложителите в държавите членки на ЕС в банките, а така също и да се осигури по-голяма стабилност на финансовия пазар в Европейската Общност.

Самото наименование показва, че това са институции, финансиращи клиенти, но нямащи статут на банка. Като алтернатива на класическият банков кредит, финансирането чрез небанкова институция вече набира все по-голяма популярност.

Получаването на кредит от небанкова институция не е трудно. Обикновено при кандидатстване за такъв кредит се изисква лична карта, копие от трудов договор, разбира се молба за заема и други документи каквито Клиента предостави (те винаги може да са в полза).

Специфичното е, че заемите се дистрибутират чрез кредитни консултанти, които посещават кандидатите на място.

djob s banknotiАко желае да получи почти веднага одобрение за кредит и самият кредит, то за Клиента най-подходяща е небанкова институция. Там процедурите са по-прости, гъвкавостта е по-голяма, но максималните суми за кредитите са по-малки и са относително по-скъпи (всяко предимство си има цена).

√ При първо кандидатстване потребителите могат да ползват заеми от 100, максимум до 800 лв.
√ С нарастващите степени на доверие клиентът може да усвои максималната сума от 3 хил. лв.
√ Погасителният срок е от 8 до 43 седмици. Идеята е седмичната вноска да бъде позволима.
√ Средствата се предоставят в рамките на 24 часа и се носят лично до дома на клиента от кредитните консултанти.
√ Лихвата по отпусканите заеми варира от 1.2% до 2.5% на седмична база.
√ Годишният процент на разходите е с 50% над този по банковите кредити, но това е премия за липсата на обезпечение по заемите.
√ Процентът на необслужваните кредити е около 5%

Офертите на банките са по-евтини, но по-процедурите са по-тромави.
Какво ще предпочете клиента е въпрос на негов личен избор.

През 1880 г. филантропът сър Джошуа Уодилав основава финансовата институция „Провидънт файненшъл“ (Provident Financial). Основният й предмет на дейност е да отпуска заеми на приемлива цена на семействата от работническата класа в и около Брадфорд, Северна Англия. Компанията на сър Джошуа (вече публично дружество) не ограничи активността си само в рамките на Великобритания. Стотици хиляди клиенти в Полша, Чехия, Словакия, Мексико и Румъния се възползваха от възможността да получат бързо, лесно и в дома си кредити, с които да покрият своите ежедневни нужди, да грабнат появила се възможност или да зарадват своите близки.
В Полша „Провидънт файненшъл“ има 800 хил. клиента (2% от населението).

След бумът в страните от Централна и Източна Европа, през последните години и на българския пазар се появиха т.нар. „домакински”, или „домашни” кредити: Изи Кредит, Терра Кредит, Профи Кредит, Джет Кеш, Креди Хоум, PFB Кредит, като някои от тях са фокусирани основно върху стоковите кредити.