След задълбочени изследвания в лабораторията по визуална ергономичност – САЩ, водещи експерти са стигнали до интересното заключение, че компютърният шрифт Verdana е най-безопасен за зрението.

Учените са на мнение, че четенето на текстове с шрифт Verdana натоварва най-малко мускулите на очите и по този начин хора, които прекарват дълго време пред монитора са възможно най-малко заплашени да развият късогледство и синдрома на компютърното зрение.

Шрифтът Verdana е разработен през 1996 г. от Матю Картър. Типичното за него е, че буквите са с по-голяма ширина, което го прави твърде удобен и за четене и на по-малки повърхности.

Срочен трудов договор се сключва за определен срок: три месеца, шест месеца, една година, две години и съгласно Кодекса на труда неговата продължителност не може да бъде по-дълга от три години.

Разновидности на срочния трудов договор:

√ до завършване на определена работа;

√ за заместване на работник, който отсъства от работа;

√ за работа, докато длъжността се заеме въз основа на конкурс;

√ за определен мандат (органи на властта);

√ за изпълнение на временни, сезонни или краткотрайни работи и дейности;

√ с новопостъпващи работници и служители в обявени в несъстоятелност или в ликвидация предприятия.

►Срочен трудов договор със същия служител за същата работа може да се сключва повторно само веднъж за срок най-малко една година.

►Работещите по срочен трудов договор според Кодекса на труда по ал. 1 имат същите права и задължения като тези по трудов договор за неопределено време. Те не могат да бъдат поставяни в по-неблагоприятно положение само поради срочния характер на трудовото им правоотношение.

►Ако служителя е лоялен, изпълнителен и отговорен след изтичане на определения срок най-често работодателя удължава срока на договора или го трансформира в безсрочен, или пък предлага на работника нова позиция във фирмата. Предложението може да бъде за същата или за друга позиция, за същото населено място или за друго, където компанията има офис.

Съгласно допълнение на чл. 351 от Кодекса на труда за трудов стаж вече се признава времето, през което лицето е изпълнявало държавна служба/ работа по трудово правоотношение според законодателството на друга държава членка на Европейския съюз, в друга държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или в Конфедерация Швейцария, както и времето за заемане на длъжност в институция на ЕС. Продължителността на трудовия стаж се удостоверява след представяне от лицето на съответните  преведени и легализирани документи за възникване и за прекратяване на трудовото правоотношение.

Този стаж се признава от работодателя, при който лицето работи по трудово правоотношение. За това е необходимо лицето да подаде заявление до работодателя, към което да приложи преведени и легализирани документи за възникване и за прекратяване на правоотношението и/или други документи, издадени от компетентната институция съгласно законодателството на съответната държава, за обстоятелствата или за някои от тях, които дават основание за признаване на трудов стаж.

Въз основа на представените документи, ако те дават основание да се приеме, че са налице необходимите условия, работодателят предприема действия за осигуряване на ползването на права по трудовото правоотношение, произтичащи от наличието и продължителността на трудовия стаж като например за право на отпуск,  за т.нар. класове за прослужено време и др.

След представянето на документите последните се връщат на лицето, като копие от тях остава за съхранение в трудовото досие на работника/ служителя.

Справка:

O Кодекс на труда – чл. 351, ал. 2, чл. 352, ал. 2, чл. 353 и чл. 354, ал. 2

O Наредба за трудовата книжка и трудовия стаж – чл. 13

Разплащателна Сметка

Разплащателната сметка е предназначена за физически и юридически лица, които желаят:

  • да плащат безкасово свои или на трети лица задължения за данъци, сметки за телефон, мобилен телефон, електричество, парно отопление, студена вода и т.н.;
  • да получават заплатата си, пенсията си, възнаграждението си, стипендията си директно по разплащателната сметка;
  • да получат международна дебитна карта;
  • да извършват транзакции с ценни книжа;
  • да ползват овърдрафт;
  • при поискване, да получават писмено извлечение по сметката за извършените транзакции или тегления;

В която и да е банка може да се открие разплащателна сметка в лева, която осигурява бърза разпоредба с парите. Разплащателна сметка може да се открие във всяко поделение на банката лично или чрез пълномощник с нотариално заверено пълномощно. За откриване на сметката е необходимо да се представи документ за самоличност и да се внесе минимум 20 лв.

Набирателна Сметка:

Банката обслужва сметките, по които се осъществява набирането на капитал за учредяване на търговски дружества и увеличаването на капитала на вече съществуващи такива. Гарантира се законно управление на средствата на учредителите. Може да се предоставят средства за разпореждане на поделения, необособени като самостоятелни лица. При откриване на сметка с цел набиране на капитал, средствата се блокират до регистрация на дружеството в съда. При депозиране с Банката на удостоверение за вписване на дружеството, Банката служебно трансформира набирателната сметка в разплащателна сметка на новорегистрираното дружество, от която Титулярът може да извършва разплащания, съобразно стандартните форми за това.

Сумата за откриване, която се заплаща е:

а/ когато титулярът има действащи сметки в Банката – 5лв.

б/ когато титулярът няма действащи сметки в Банката – 10лв.

в/ за набирателни сметки преди регистрация на дружества – 12лв.

Депозит:

Срочните банкови депозити служат за спестяване на суми за точно определен срок – 1месец, 3 месеца, 6 месеца или 12 месеца, и получаване на по-голям и сигурен доход от лихви. Те са предназначени както за физически, така и за юридически лица. Предимството им пред другите банкови услуги е по-високият лихвен процент. Сумите се олихвяват с ралични лихвени проценти в зависимост от срока, вида на валутата, в която е открит влога и остатъка от него. Парите са гарантирани от Фонда за гарантиране на влоговете в банките, в случаите и до размерите, предвидени в Закона за гарантиране на влоговете в банките. При откриването се изисква минимална сума валутни единици. Може да се довнасят пари в брой по всяко време без ограничения.

Чрез стандартен депозит може:

  • да се изтегли лихвата по внесената сума на датата на вальора;
  • да се изтегли част от внесената сума на датата на вальора;
  • да се ре-депозират суми;
  • срокът на депозита се удължава автоматично;
  • да се ползва депозита като гаранция за кредит.

Влог

Спестовният влог е специално създаден за удобство на гражданите. Той им дава пълна свобода както да спестяват без ограничения в срока, така и да оперират със средствата си при нужда без да се лишават от атрактивните лихвени проценти.

 

√Първият начин е въз основа на очаквания добив и прогнозните цени на реколтата.

√Вторият начин определя максималното обезщетение, като се вземат за база направените от земеделският стопанин разходи за обработка на земята, засяване на растенията, опазването им от вредители.

Въз основа на застрахователната сума се определя и премията, която заплаща земеделецът. Най-често тя е от 3 до 10% от максималното обезщетение и зависи от вида на културата, от региона, в който се отглежда и от самия земеделски стопанин. Размерът на обезщетението се определя, след като реколтата е прибрана, т.е. когато вече не може да пострада. Застрахованият земеделски стопанин получава парите си до 15 дни след определяне на размера на щетата.

Цялата застрахователна сума се изплаща в случай на тотална щета, т.е. ако е унищожена цялата продукция.

При частично погиване компанията дължи част от нея, съответстваща на процента, с който е намалял добивът.

Ако културата е унищожена в началната й фаза на развитие и може да бъде презасята, се заплаща от 15 до 30% от застрахователната сума.

Най-често се застраховат житни култури, слънчоглед, тютюн, лозя, кориандър и зеленчуци срещу всички рискове – градушка, буря, проливен дъжд, измръзване, пожар. Царевицата, която е по-малко зависима от капризите на природата, е обект на застраховане по-рядко, и то само когато става дума за скъпи хибриди и предварително уговорено пласиране.

Покритието на земеделските застраховки донякъде има и географски характер. В някои области от страната стопаните сключват по-често полици, защото там има повече застрахователни събития. Най-рисковите земеделски територии от България са Западна, Северозападна и части от Северна Централна България.

Земеделските стопани в България нямат навика да застраховат продукцията си. При една опустошителна природна стихия (градушка, порой, ураганен вятър, измръзване, пожар) биват напълно унищожени хиляди декари с картофи, тютюн, зърно, грозде. Цели семейства остават без прехрана, т.к. загубите остават изцяло за сметка на земеделците. Земеделските стопани трудно проумяват, че задължителната за тях земеделска застраховка им носи сигурност и позитивите са много повече от негативите.

Според статистически данни, застрахова се продукцията, добита не повече от 20% от обработваемите площи в България. И дори след злощастното лято на 2007 година, когато почти 100% от реколтата бе унищожена и това вдигна инфлацията до рекордни нива, делът на застрахованите насаждения изобщо не се увеличи. Факт е, че земеделските стопани у нас са с ниска застрахователна култура и ограничени финансови възможности, поради което твърде много вярват и разчитат на късмета си.

Заради тази специфика на българската народопсихология и за да се избегнат драмите и обвиненията, че управляващите са абдикирали от отговорностите си, редица водещи експерти предлагат земеделските застраховки да станат задължителни за стопаните, които работят с чужди пари – например когато ползват банков заем или субсидия от Държавен фонд „Земеделие“. Мнението на голяма част от застрахователите е, че за всички останали земеделски производители значително по-голям ефект би се постигнал, ако се стимулира доброволното застраховане.

Добрата новина е, че вече са направени стъпки в тази област. Вече е приета Наредба за условията и реда за предоставяне на финансова помощ по Национална програма за подпомагане на лозаро-винарския сектор 2008/2009 – 2013/2014 година. Една от мерките, предвидени в нея, е застраховането на реколтата. При кандидатстване за пари от програмата земеделският стопанин може да получи финансова помощ от 50% до 80% от застрахователната премия, в зависимост от покритите рискове.

Чрез този механизъм, който ще действа 5 годни застраховането на лозовите насаждения например, поевтинява значително и позволява много повече земеделци да покрият рисковете на много по-големи площи.

Застрахователният пазар вече е разпределен между основните компании – ЗАД „ДЗИ“, ЗАД „Алианц“, ЗК „Уника“, „Дженерали Застраховане“, ЗАД „Виктория Ф.А.Т.А. Иншурънс“, „Застрахователно дружество Евроинс“, ЗАД „Армеец“ и ЗК „Лев Инс“. Условията за сключване на полиците до голяма степен са изравнени.

На дневен ред стои въпросът как застрахователните дружества да стимулират повече стопани да закупуват полици, за да бъдат сведени до минимум случаите когато земеделците тръгват да търсят решение на проблема със закъснение и продукцията им вече е унищожена.

 

 

С настъпването на финансовата криза депозитите отбелязаха значителен ръст, а банките непрекъснато се надпреварват в предлагането на по – атрактивни предложения за своите клиенти.

Доколко обаче са защитени парите на гражданите в банките?

Въпрос №1: Гарантирани ли са разплащателните сметки на физически и юридически лица от „Фонда за гарантиране на влоговете в банките“?

Всички разплащателни сметки – фирмени и лични са гарантирани от Фонда за гарантиране на влоговете в банките. В добавка: при кредитна карта с положително салдо, сумата, която е над кредитния лимит също се гарантира. Например, ако лимитът по дадена кредитна карта е 1000 лева, но лицето разполага с 1100 лева (100 лева „негови“ и 1000 лева, които има право да изхарчи на кредит), то в случай на фалит на банката, Фондът гарантира изплащането на 100 лева.

Въпрос №2: Гарантирани ли са  влоговете в чужда валута?

Защитени са всички депозити, независимо от валутата. Изплащането на депозита в случай на фалит на банката, обаче ще бъде в левовата им равностойност по централния курса на БНБ за деня, в който е отнет лицензът на фалиралата банка.

Въпрос №3: Какъв е размерът на гаранцията?

Съгласно Изменение в Закона за гарантиране на влоговете в банките, влязло в сила от 31 декември 2010 г., Фонда за гарантиране на влоговете в банките гарантира пълното изплащане на сумите по депозити на едно лице в една банка, независимо от броя и размера им, до 196 000 лв.

Въпрос №4: Гарантирани ли са парите в банковите трезори (сейфове)?

Пари, оставени за съхранение в банков трезор (сейф) не се гарантират от Фонда за гарантиране на влоговете в банките.

Въпрос №5: При наличие на влогове в няколко банки, в случай, че те фалират, до какъв размер те са гарантирани?

Влоговете в различните банки се разглеждат поотделно и се изплащат поотделно. Например при депозит от 50 000 лева в една банка и депозит от 25 000 евро в друга банка, то ще бъдат изплатени 100 000 лева. И едно уточнение: при наличие на няколко влога в една и съща банка, те ще бъдат сумирани и независимо от размера им, ще бъдат изплатени главницата и лихвата до 196 000 лева.

Въпрос №6: Лихвите по влоговете защитени ли са от Закона за гарантиране на влоговете в банките?

Лихвите по влоговете са гарантирани, но до датата на отнемане на лицензията на банката. Важно е да се знае, че при  избран депозит, при който се получава лихвата авансово, то лицето я дължи обратно, ако банката фалира.

Въпрос №7: Гаранцията от 196 000 лева зависи ли от  договорената с банката лихва?

В действителност не са гарантирани 196 000 лева, т.к. Законът за гарантиране на влоговете е предвидил следното изключение: ако на лицето са били предоставени привилегировани лихвени условия, които са в отклонение от обявените от банката условия, които тя е длъжна да прилага към своите вложители , то тогава целия влог (депозираната сума и лихвите по нея) няма да бъде защитен.

Въпрос №8: При  открит влог в полза на трето лице, гарантираната сума на кой се изплаща?

Гарантираната сума се изплаща на лицето, в чиято полза е открит влогът, освен ако договорът за влог не предвижда друго.

Въпрос №9: Какъв е размерът на гаранцията, ако Едноличен търговец (ЕТ) притежава лична и фирмена сметка в банка, в случай че  тя фалира?

Тъй като ЕТ е физическо лице, сметките се разглеждат заедно и се изплаща сума до гарантираният размер от 196 000 лева.

Въпрос №10: В какъв срок се изплаща гаранцията, в случай, че банката фалира?

*Изплащането на влоговете започва до 45 дни след отнемане на лицензията на банката.

*Лицето може да предяви правата си в рамките на пет години.

Процедурата по предявяване на права е следната:

*Посещава се клона, в който е открит влога, като се представя лична карта и документа, с който е открит влога.

*Банката задължително изисква от клиента да подпише декларация, с която декларира, че не е съпруг или роднина по права или съребрена линия до втора степен на лица, попадащи в ръководството, собствеността или контрола на въпросната банка.

*Банката издава на клиента  удостоверение, в което е описана дължимата сума.

*След представяне на  удостоверението в избраната обслужваща банка, последната изплаща сумата.

тотална ликвидацияАко една фирма не извършва дейност и няма големи задължения към държавата или към трети лица, един от вариантите да се прекрати съществуването и е да се обяви в ликвидация.

Ликвидацията на фирма се извършва минимум за 6 месеца. Това е законовият срок на изчакване на обявлението към кредиторите. Ликвидация под 6 месечния срок не може да бъде извършена съгласно закона.

Докато тече процеса по ликвидацията на фирмата, тя се управлява от ликвидатор, включен в списъка на ликвидаторите към Агенцията по вписванията. Той представлява фирмата пред трети лица.  Назначаването на ликвидатор става от общото събрание на дружеството или от съда. Прекратяване пълномощията на ликвидатора става при заличаване на фирмата от търговския регистър или при излизане от производство по ликвидация.

Пререгистрацията на фирмите в Търговския регистър, която трябваше да приключи до края на 2010 г., се удължава до 30 декември 2011 г.

Съгласно законопроект, подготвен от Министерство на правосъдието, фирмите, които пропуснат и този срок, няма да минават през служебна ликвидация, а ще бъдат обявени на сайта на Агенцията по вписванията. Така всеки, който има интерес, ще може да поиска пререгистрация и обявяване в ликвидация по реда на Търговския закон.

Законът сега предвижда след крайния срок фирмите, чиито собственици нехаят или се крият, да бъдат ликвидирани служебно, т.е. държавата да се погрижи за това и после да си търси парите от собствениците. Процедурата предполага назначаване на ликвидатор, обявяване на ликвидацията, даване на срок на кредиторите да предявят претенции. Според някои изчисления това би струвало на бюджета около 500 млн. лв., които после държавата би следвало да си прибере от собствениците на ликвидираните фирми. Предполага се, че в повечето случаи това ще са неактивни фирми – източени, фалирали, натоварени със задължения, включително към бюджета или просто замразени, без никаква дейност.

От 2012 г. Агенцията по вписванията ще публикува на електронната си страница списъци – на едноличните търговци, на клоновете на чуждестранни търговци, на дружествата и кооперациите, чиито собственици и управителни органи не са поискали пререгистрация в указания срок. Така всички заинтересовани ще се считат автоматично за уведомени.

Има предложение, според което разходите по ликвидацията ще поемат онези, които имат претенции към фирмата, а платените суми ще им се върнат след осребряване на имуществото.

Исканията за ликвидация на търговските дружества ще могат да се правят до 3 г. след крайния срок за пререгистрация – юни 2014 г.

√Ако никой не поиска пререгистрация и последваща ликвидация по Търговския закон, защото не вярва, че има надежда да си получи парите, съответната фирма просто ще се заличава.

√Ако се окаже, че дадена фирма няма имущество, средства, вземания и задължения, ликвидаторът трябва да уведоми Агенцията по вписванията, а тя да впише заличаването му.

От 1 януари 2012 г. по силата на закона ще се счита за прекратена дейността на търговските дружества и кооперациите, които не са пререгистрирани и в новия срок.

*ЕТ ще бъдат заличени, защото и след заличаването те си остават отговорни с цялото си имущество и като физически лица за задълженията, които са поели.
*Клоновете на чужди компании пък ще бъдат закрити, а фирмените им дела ще се архивират и ще се съхранявани от окръжните съдилища.

 

След одобрение от Европейската комисия, вече е факт схемата за държавна помощ по реда на чл. 189б от ЗКПО. Идеята на помощта е предоставянето на инвестиционен стимул за земеделските производители чрез преотстъпване на част от дължимия корпоративен данък.

Поради  това, че решението на Европейския Съюз е взето преди 31.03.2011 г., съгласно материалния данъчен закон това дава право на данъчно задължените лица да се възползват от облекчението и за 2010 г.

Новото данъчно облекчение има за цел да мотивира земеделците да повишат производителността на труда си чрез инвестиции в нова земеделска техника и сгради, при производството на непреработена растителна и животинска продукции. По този начин земеделските производители ще имат възможност да се освободят от внасяне в бюджета до 60% от дължимия корпоративен данък за данъчната им печалба от дейността по производство на непреработена растителна и животинска продукция. Във връзка с това е нужно лицата да инвестират преотстъпения в посочените активи корпоративен данък до края на годината, следваща годината, за която налогът е преотстъпен. Сградите и техниката трябва да се придобият при пазарни условия, а максималният размер на преотстъпения данък не трябва да превишава 50% от стойността на придобитите активи.

За да имат право да ползват облекчение, земеделските производители трябва да продължат да осъществяват дейността си поне още 3 години след годината на преотстъпване.

От облекчението могат да се възползват регистрирани земеделски производители, които са юридически лица и еднолични търговци. Важно условие е те да нямат подлежащи на принудително изпълнение публични задължения, задължения за санкции, както и дължими лихви, свързани с невнасянето в срок на посочените задължения. От помощта не могат да се възползват и данъчно задължени лица, които са предприятия в затруднение, ликвидация или са получили други помощи.

Определянето размера на преотстъпения данък се извършва от самите данъчно задължени лица като същия зависи не само от размера на данъчната печалба от посочената дейност, но и от финансовите им възможности за собствено участие. При условие, че лицето е реализирало висока данъчна печалба, но размерът на планираната инвестиция е по-нисък, за лицата съществува възможност да преотстъпят по-нисък размер на корпоративния данък от 60 на сто, например 10 на сто, 15 на сто и т.н.

Ако даден земеделски производител се възползва от предоставената опция и преотстъпи корпоративен данък за 2010 г., то за него възниква законовото задължение да инвестира така преотстъпения данък в нови активи, в срок до края на 2011 година. Данъчно задължените лица, които не се възползват от предоставеното данъчно облекчение изпълняват изискванията на общия ред на данъчния закон.

Автоматичното предоставяне на помощта означава, че данъчно задължените лица, регистрирани като земеделски производители могат да избират дали да се възползват от предоставеното данъчно облекчение, като не е необходимо да кандидатстват за това пред приходната администрация.

Правото на избор дали да се възползват от облекчението данъчно задължените лица упражняват при попълване на годишната данъчна декларация по чл. 92 от Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО) за 2010 г., чийто срок за подаване бе до 31 март 2011 г. Така на практика помощта се предоставя автоматично, без да е необходимо да се кандидатства за нея по някакъв специален ред.

Земеделските производители, възползвали се от данъчното облекчение, не е нужно да правят план за инвестицията. Условията на инвестирането ще бъдат изпълнени когато е налице пълно инвестиране на корпоративния данък и на съответното собствено финансово участие от страна на лицето, по отношение придобиването на нови активи, свързани със дейността.

Условието е земеделския производител от една страна да инвестира изцяло размера на преотстъпения данък, от друга страна обаче същия да не превишава 50% от стойността на активите, в които е инвестирано. Инвестицията е допустима само за нови активи – сгради и земеделска техника, необходими за извършване на дейността по производство на непреработена селскостопанска продукция.

Земеделските производители трябва да представят доказателства пред приходната агенция, че условията за инвестиране са изпълнени и от там размерът на преотстъпения корпоративен данък е правилно определен и деклариран от тях.

Земеделските производители, получили помощта подлежат на контрол от страна на органите на НАП по отношение на изпълнението на условията и извършването на инвестициите. При откриване на нередности, контролиращия орган извършва данъчна ревизия, в хода на която се определя размерът на неправомерно преотстъпения данък, който подлежи на възстановяване от страна на земеделския производител.

 

Ако ви предстои да регистрирате фирма, ето накратко предимствата и недостатъците на ЕТ и ЕООД/ООД:

Регистрация на Едноличен търговец (ЕТ)
Предимства:

v За откриването на ЕТ не е необходим капитал. Държавните такси и таксите за услугата са по-ниски в сравнение с тези при регистрация на ЕООД/ ООД. Например:

1. Държавни такси за регистрация на Едноличен търговец (ЕТ):
– Държавна такса за вписване в търговския регистър – 35.00 лв.
– Заявление за запазване на фирма – 50.00 лв.
– Нотариална заверка на подпис – 7.00 лв.
– Печат – 7.00 лв.
– Oбщо: 99.00 лв.

2. Държавни такси за регистрация на Търговско дружество (ООД – ЕООД):
– Държавна такса за вписване в търговския регистър – 160.00 лв.
– Заявление за запазване на фирма – 50.00 лв.
– Нотариална заверка на подпис на Управителя – 7.00 лв.
– Печат – 7.00 лв.
– Oбщо: 224.00 лв.

v Процедурата по заличаване на ЕТ е по-лесна и бърза.

Недостатъци:

v Собственика на ЕТ отговаря с цялото си лично имущество за задълженията на фирмата, т.е. при искове на кредитори, задълженията се покриват освен от собствеността и активите на фирмата и от лично имущество, ако фирменият капитал се окаже недостатъчен;
v На края на всяка календарна година собственика на ЕТ изравнява и довнася осигуровки, т.е. плаща освен данък и осигурителни вноски върху цялата реализирана печалба;
v  При много от търговските дейности (фризьорски, козметични, авторемонтни услуги), когато се извършват от ЕТ, се плаща патентен данък, който в повечето случаи е доста по-висок, в сравнение с плоския данък, който се плаща върху печалбата на ЕООД/  ООД.

Регистрация на ЕООД или ООД
Предимства:

v ЕООД/ ООД са капиталово дружество, което значи че отговаря за задълженията си до размера на регистрирания капитал, а не с личното имущество на съдружниците;
v Минималният изискуем капитал е в размер само на 2 лева.
v Може да се регистрира от няколко съдружници. По всяко време може да се увеличи капитала на дружеството и да се продадат дялове като се привличат още съдружници. Така при бизнес с по-голям размер на първоначалните инвестиции или при търсене на още капитали за развитие това може да се окаже предимство;
v Какъвто и вид търговска дейност да извършва ЕООД-то или ООД-то собствениците плащат плосък данък върху печалбата, дори и да е патентна дейност;
v Собствениците на ЕООД/ ООД не довнасят осигуровки.

Недостатъци:

v Държавните такси и таксите за услугата са доста по-високи, отколкото за регистрация на ЕТ. Освен това има допълнителен разход (банкови такси) за откриване на набирателна сметка за капитала на дружеството;
v ЕООД/ ООД се заличават с ликвидация, като процедурата трае минимум 6 месеца.