Къде е най-сигурно да скриете парите си? Няма 100 % защитени места, най-добре е всичко ценно в жилището ви да е застраховано или прибрано в банката. Прочети повече

пари

Отговорът на този въпрос не е еднозначен. Зависи най-вече от културата и народопсихологията на държавата, в която се отпуска кредитът.

В България да вземеш пари назаем доскоро се възприемаше като огромна „далавера”. Българският андрешковски манталитет дълго време оценяваше чуждите пари като ничии пари и затова делът на неизплатените заеми от кредитните милионери беше толкова висок и имаше широк отзвук в българската икономика и политика. Все пак в последните десетина години кредитната култура на българина се разви достатъчно, за да се възприема по-отговорно възникналото задължение.

Прочети повече

Безсрочните влогове, към които са и детските, няма да бъдат облагани с лихва, тя ще се начислява само върху депозитите с уговорен срок.

Прочети повече

С измененията в ГПК от 1 януари 2013 г. банковите сметки на длъжници ще могат да бъдат запорирани по електронен път. Това ще спести време и пари за дължимата такса. Таксата за електронен запор на банкови сметки, който ще започне да действа от 1 януари 2013 г., ще бъде максимум 15 лв.

Електронният запор е в интерес  и на кредиторите, и на длъжниците, а и на самите банки като трети задължени лица. Особено за собствениците на фирми е важно изпълнителното производство да става бързо, защото то понякога е последната надежда на бизнесмените да си вземат парите и да не фалират.

В момента запорирането става с писмена кореспонденция между частния съдебен изпълнител и банката (банките), което отнема време. Прочети повече

Коректна ли е информацията за потребителските кредити, която банките съобщават на своите клиенти?
Прочети повече

Според Камарата на частните съдебни изпълнители през 2012 година се отбелязва бум на образуваните изпълнителни дела срещу длъжници. От движимите вещи заради невърнати дългове хората най-често губят колите си, а при недвижимите – жилища и хотели. Прочети повече

Според текст от вече действащия Закон за ограничаване на плащанията в брой, физическите и юридическите лица са освободени от плащането на банкови такси и комисиони при разплащане към държавата. Прочети повече

Ако Гърция фалира, възниква естественият въпрос каква ще е съдбата на банките й в България и при фалит на банка какво ще се случи с депозитите на българските граждани?

Съгласно Изменение в Закона за гарантиране на влоговете в банките, влязло в сила от 31 декември 2010 г., Фонда за гарантиране на влоговете в банките гарантира пълното изплащане на сумите по депозити на едно лице в една банка, независимо от броя и размера им, до 196 000 лв. Преди тази дата максималната сума на гарантирания размер беше 100 000 лв.

Гарантирани са влоговете на физически лица и фирми в левове и в чуждестранна валута.

Фондът за гарантиране на влоговете в банките, защитавайки интересите на кредиторите в производствата по банкова несъстоятелност, съдейства за поддържане на стабилността и доверието в българската банковата система.

Директива 2009/14/ЕО на Европейския парламент и на съвета от 11 март 2009 г. за изменение на Директива 94/19/ЕО относно схемите за гарантиране на депозити по отношение на гарантирания размер и срока на изплащане налагаше до 31 декември 2010 г. държавите членки на ЕС да предоставят гаранция по влоговете в банките в размер на 100 000 евро.

Уеднаквяването на правилата за гарантиране на влоговете е с идеята да се укрепи доверието на вложителите в държавите членки на ЕС в банките, а така също и да се осигури по-голяма стабилност на финансовия пазар в Европейската Общност.

Българското законодателството не предвижда абсолютен давностен срок за погасяване на зъдълженията по частноправните вземания. Така кредиторът може да преследва вечно всеки гражданин останал без работа и имущество.

Според сегашните разпоредби хората имат  възможност да се освободят от главницата по дължимото само ако в продължение на 5 години кредиторът не ги потърси. За лихвите обикновената давност е 3 години.

Банките, ВиК, енергийните дружества и мобилните оператори, никога не забравят да си търсят плащанията. Образуват изпълнителни дела, налагат запор на имущество и заплати. В случай, че публичната продан не покрие дълга, частните съдебни изпълнители следят периодично има ли промяна в имотното състояние на длъжника. Статистиката показва, че с около 20% са се увеличили делата срещу граждани за неплатени сметки и кредити през 2010 г.

Много граждани купиха недвижими имоти, като вложиха всичките си спестявания или теглиха огромни кредити с идеята да спечелят от наем или препродажба на по-висока цена.

Финансовата  криза, увеличаването на безработицата, спада на заплатите, масовите инвестиции в земя и жилища в последните  години, последвалия срив в цените на българските имоти,  доведоха до неплатежоспособност на част от населението.

Въвеждането на пределен срок за търсене на задълженията по частните кредити е добра алтернатива на съществуващата в много страни процедура по обявяване фалит на граждани.

Такъв специален ред е предвиден в почти всички държави от ЕС, САЩ и Русия. Процедурата е свързана със значителни разходи и действа само по отношение на хората със стабилни доходи. Длъжникът трябва да има достатъчно имущество и постоянни приходи, за да покрие разходите за надзорния орган, който събира, контролира имуществото и го разпределя между кредиторите.

Масово у нас обаче изпадат в неплатежоспособност хора, които за дълго остават без работа или получават минимална заплата. Повечето от тях имат едно единствено жилище. По закон то е несеквестируемо, стига да не е ипотекирано. Това би възпрепятствало започване на процедура по обявяване във фалит.

Businessman Buried in PaperworkПроблемът с вечните длъжници може да бъде решен с въвеждане на абсолютен давностен срок, какъвто има по отношение вземанията на държавата и общините. Така кредиторите няма  да имат право да търсят вземанията си от хората, изпаднали в неплатежоспособност, след изтичане на 10 г. от падежа за плащане.

При изтичане на 10 г. от датата за плащане на данъци и такса смет например, ако жилището не е запорирано, то никой не може да принуди длъжника да плати. Издължаването става само доброволно.

Гражданите може да фалират по същия начин, както и фирмите. Винаги може да настъпи момент, в който човек остава без работа и не може да си плаща дълговете. В разгара на кредитния бум в страната, когато още нямаше финансова криза, много граждани затъваха в заеми, които не успяваха да обслужват. И вземаха нови, за да погасят предишните. Така влизаха в порочния кръг, от който нямаше излизане. С настъпването на кризата и увеличаването на безработицата този процес се задълбочи още повече.

Физическите лица също като фирмите ще бъдат обявявани във фалит. Това ще стане с промени в Търговския закон, ако бъде одобрен проект на правосъдното и икономическото министерство. Управляващите от ГЕРБ предлагат да се въведе производство по несъстоятелност за онези физически лица, които не си плащат дълговете към различни кредитори. Такива са например земеделските производители и занаятчиите, теглили кредити, граждани, взели потребителски заеми, неиздължили се абонати към топлофикациите, енергото, ВиК, мобилните оператори.

По сегашното законодателство длъжникът отговаря с цялото си имущество. Това означава, че ако не си връща кредита, банката може да му вземе абсолютно всичко. В законите за фалити на граждани обаче обикновено се регламентира до каква степен имуществото на длъжника подлежи на конфискация. Има страни, в които жилището не може да бъде иззето, ако то е единствено и ако, разбира се, не е залог по ипотечен договор. Целта е да се възпрепятства кредиторът и да се съхрани длъжникът.

Сега кредиторите завеждат дела в съда срещу длъжниците. Имуществото се описва и разпродава от съдия-изпълнител до сумата за покриване на дължимото. В производството по несъстоятелност според проекта на опашката се подреждат всички кредитори и имуществото на длъжника отива за покриване на всички дългове. В проекта не се предвижда длъжникът да влиза в затвора, ако няма как да покрие борчовете си.

При обявяване на фалит на гражданин част от имуществото му ще се взима от кредиторите, но след това останалите му дългове ще се изчистват и след няколко години той ще може спокойно да продължи живота си. С предимство ще се удовлетворяват дългове по искове, които биха увредили живота и здравето на кредитор, а също и компенсациите за причинени морални вреди. И чак след това длъжникът ще връща парите на банките. Сега човек може да бъде длъжник цял живот и дори задълженията му се наследяват от роднините.

В ЕС само Румъния и България не са регламентирали несъстоятелността на граждани. В страните с развити кредитни пазари отдавна съществуват процедури за обявяване на банкрут на гражданите. Според тях длъжникът може да се обърне към съда за защита от кредитори, както това е регламентирано за търговските компании. В някои случаи гражданинът може дори да постигне опрощаване на част от необслужваните си задължения, стига добросъвестно да изплаща останалите след споразумение за разсрочване в разумен период. Несъстоятелност за физически лица има в Европа, САЩ и Канада. В САЩ има процедура, при която длъжникът заявява, че не може да обслужва вече кредити, лизинги, защото няма пари да покрива каквото и да е. От този момент нататък му се опрощават дълговете, но самият фалит влече много негативни последици. Попадналият в този регистър човек вече трудно може да си намери квартира под дългосрочен наем, не може да купува на лизинг, да взима кредит.