Длъжниците стават все по-находчиви в опитите си да спасят своите жилища, автомобили и ниви, които има риск да загубят. Едни от тях прехвърлят собствеността си на близки и роднини, а други лъжат, че получават минимална работна заплата. Нередовните платци прехвърлят имотите си на свои роднини, за да не бъде имуществото им отнето от кредиторите. Това е най-лесният начин за длъжниците да се отърват от своите кредитори. Прочети повече

Компаниите занимаващи се със събиране на просрочени вземания настояват за създаването на специален закон, който да урежда отношенията между кредитора и колектора, от една страна, и между колектора и длъжника, от друга. В него трябва да бъде записан редът, по който кредиторът възлага на колектора, допустимите мерки за събиране на вземането като начините на контакт с длъжниците, часовете от денонощието, в което той може да бъде търсен. Прогнозните очаквания са  след около 2 години да има влязъл в сила закон.

Заедно с това колекторските фирми трябва да бъдат лицензирани и при неспазване на закона лицензът им да бъде отнеман. Понастоящем има 20 фирми за събиране на дългове, но едва половината от тях работят ефективно.

До няколко месеца предстои колекторските фирми да се обединят в асоциация.

В порядъка на  2 – 30 % от дължимата сума вземат компаниите, които изкупуват дългове за ток, вода, парно, телефон или неплатени сметки към други фирми. Точният процент зависи от конкретния клиент, сумата и отрасъла. Според експерти от фирмите, събиращи дългове, благодарение на управлението на вземанията, което те прилагат, в икономиката се връщат милиарди на година.

През 2010 год. НАП е събрала чрез доброволни методи 2,5 млрд. лв. публични дългове, а чрез принудително събиране – едва 125 млн. лв.

Частните съдебни изпълнители отчетоха, че през 2010 година са продали 4770 апартамента за 560 млн. лева на длъжници, които не си внасят редовно вноските. 70 хил. дела са заведени от търговци, след това са банките и 18 хил. от граждани. На този етап хората разполагащи с повече пари масово търсят да купят от частните съдия-изпълнители едностайни или двустайни апартаменти, тъй като са на много по-ниски цени от пазарните.

Въпреки наложилото се мнение, че най-големите задължения са към банките, това не отговаря на фактите от статистиката. Най-големият проблем е с междуфирмената задлъжнялост, която е от порядъка на 100-160 млрд. лв. Голяма част от фирмите, които ще фалират тази година, са тези, които не са управлявали вземанията си. На този етап най-рисковите сектори в българската икономика са селското стопанство, търговията на дребно и едро и недвижимите имоти. От фирми и хора в тези сектори е почти невъзможно да бъдат събрани някакви вземания, въпрки голямата роля на доброволното събиране, каквото практикуват колекторските фирми.

До няколко седмици ще започне да функционира Единният публичен регистър на длъжниците по предложение на  фирмите, събиращи дългове,  Камарата на частните съдебни изпълнители и НАП. Той ще е по подобие на Централния кредитен регистър, от който сега банките вземат информация за това кой колко кредита и от коя финансова институция е получил. Този регистър ще може да се ползва от държавните институции, както и от фирмите, които събират дългове. Регистърът няма да бъде публичен, а до него ще имат достъп само частните съдия-изпълнители. Всеки гражданин и фирма може да поиска справка дали е длъжник, преди да сключи дадена сделка срещу такса от 10 лв. В регистъра ще бъдат обявявани само висящите изпълнителни дела. При положение, че задълженията са погасени, данните ще бъдат заличавани от масива на ЧСИ. Ще може да се вижда и кой частен съдия-изпълнител работи по даденото дело, за да не се получава дублиране.

Идеята е Единният публичен регистър на длъжниците да се състои от две части:

√          В първата част да се вписват фирмите, които са некоректни платци.

√          Във втората част да се публикуват имената на хора, които са натрупали дългове за ток, вода, парно, GSM, уреди на изплащане и всякакъв друг вид задължения, без кредитите.

За целта предварително трябва да се уточнят критериите, по които една фирма или физическо лице ще се качват в „черния” списък.

Не е изключено Единният публичен регистър на длъжниците да се свърже със системата на КАТ и да се вижда кой какъв автомобил има.

На дневен ред стои приемането на  предложението да се правят запори на банковите сметки по електронен път. По този начин ще се избегне възможността да има движения по сметките, преди банката да ги е регистрирала в своята система.

От началото на 2011 година към всички офиси на НАП се обслужват: данъци, осигуровки  и неплатените доброволно държавни вземания – най-често това са неплатените в срок глоби и актове към КАТ.

До миналата година те се плащаха в Агенцията за държавни вземания.

Глобите по фишове и наказателни постановления, налагани от различни държавни органи, трябва да се плащат доброволно в едноседмичен срок от връчването им.

Ако длъжниците не спазят срока, те се прехвърлят на приходната агенция. Там дължимите суми се събират по принудителен ред чрез запор на заплати, банкови сметки, опис и разпродажба на имущество.

чл. 446 от ГПК

Чл. 446. (1) (Изм. – ДВ, бр. 50 от 2008 г., в сила от 1.03.2008 г.) Ако изпълнението е насочено върху трудовото възнаграждение или върху друго каквото и да е възнаграждение за труд, както и върху пенсия, чийто размер е над минималната работна заплата, може да се удържа само:

1. ако осъденото лице получава до 300 лв. месечно – една четвърт част, ако е без деца, и една пета, ако е с деца, които то издържа;

2. ако осъденото лице получава от 300 до 600 лв. месечно – една трета част, ако е без деца, и една четвърт, ако е с деца, които то издържа;

3. ако осъденото лице получава от 600 до 1200 лв. месечно – една втора част, ако е без деца, и една трета, ако е с деца, които то издържа;

4. ако осъденото лице получава над 1200 лв. месечно – горницата над 600 лв., ако е без деца, и горницата над 800 лв., ако е с деца, които то издържа.

(2) (Нова – ДВ, бр. 50 от 2008 г., в сила от 1.03.2008 г.) Месечното трудово възнаграждение по ал. 1 се определя, след като се приспаднат дължимите върху него данъци и задължителни осигурителни вноски.

(3) (Предишна ал. 2 – ДВ, бр. 50 от 2008 г., в сила от 1.03.2008 г.) Ограниченията по ал. 1 не се отнасят до задължения за издръжка. В тези случаи присъдената сума за издръжка се удържа изцяло, а удръжките по ал. 1 за другите задължения на осъдения и за задължения за издръжка за минало време се правят върху остатъка от всичките му доходи.

(4) (Предишна ал. 3 – ДВ, бр. 50 от 2008 г., в сила от 1.03.2008 г.) Върху вземания за издръжка не се допуска принудително изпълнение. Върху стипендии се допуска принудително изпълнение само за задължения за издръжка.

Инспекторите от  приходната агенция ще издават удостоверение за наличие (липса) на задължения, след като дължимите суми бъдат платени. Без това удостоверение провинилите се шофьори няма да могат да получат документите си от КАТ.