Всеки би могъл да направи справка в офисите на НАП дали има дългове с изтекла погасителна давност. Притежателите на персонален идентификационен код (ПИК), могат да проверят това и по електронен път. Ако имат такива стари задължения, трябва да подадат възражение за отписването им в НАП. Това може да се направи до края на 2014 година. Прочети повече

Длъжниците стават все по-находчиви в опитите си да спасят своите жилища, автомобили и ниви, които има риск да загубят. Едни от тях прехвърлят собствеността си на близки и роднини, а други лъжат, че получават минимална работна заплата. Нередовните платци прехвърлят имотите си на свои роднини, за да не бъде имуществото им отнето от кредиторите. Това е най-лесният начин за длъжниците да се отърват от своите кредитори. Прочети повече

Обемът на лошите кредити непрекъснато нараства. Работата на съдебните изпълнители се увеличи в пъти. Прочети повече

жилище

Когато взимат кредит, хората много внимателно трябва да си направят сметка на семейния бюджет. Винаги да включват и някакъв лош сценарий. Примерно – единият от семейството остава без работа. Или даже – и двамата. Какво ще правят в този случай? Откъде ще вземат пари да си погасяват вноските? Прочети повече

Кризата увеличи рязко броя и дела на просрочените и необслужваните кредити. Това създаде допълнителна работа на банките, съдилищата и частните съдебни изпълнители. По данни на Камарата на частните съдебни изпълнители има бум на изпълнителните дела. Банки, фирми и граждани имат неуредени сметки между 2.5 и 3 млрд. лв. Зад тези суми стоят около 300 000 иска. За пет години, откакто съществуват, частните изпълнители са върнали на кредиторите 1.670 млрд. лв., като всяка година сумата става все по-голяма – от 95 млн. лв. през 2006 г. до 560 млн. лв. през миналата година. През 2010 г. частните изпълнители са работили най-много за бизнеса, като в 70 000 случая фирми са се обърнали към тях за събиране на дългове. Банките са завели 46 000 дела, а гражданите 18 000.

Прочети повече

Не всяко лично имущество може да попадне под данъчен запор.

Според Гражданския процесуален кодекс запор не може да се налага върху : Прочети повече

Статистиката от последната година показва, че 60% от клиентите с кредити плащат навреме,  7% – 12% – до седмия ден на просрочието,  10% – до 21-вия ден,  8% – 12% – до 31-вия ден,  6% – 15% от длъжниците плащат след 31-я ден, а около 1/2 от дълговете се събират съдебно.

riskАвторитетните фирми, които се занимават със събиране на вземания, се опитват да помогнат на длъжника да не стигне до съдебната зала. Обикновено те разясняват негативните последствия и възможностите за действие при евентуален съдебен процес:

  • натрупването на наказателна лихва – това е  точка от договора за заем, на  която клиентите на банките и небанковите финансови институции не отдават  нужното  внимание, но която може да увеличи дълга им съществено. Законовата лихва за забава е ОЛП + 10%. Проста сметка показва, че за период от три години (колкото може да продължи съдебно дело) дългът се увеличава с почти 50%;
  • начисляване на неустойки – някои банки и небанкови финансови институции са предвидили начисляването на неустойка при настъпване на определено просрочие, като размерът й не е никак малък;
  • плащане на съдебните такси и адвокатските хонорари – загубилата страна, т.е. клиентът, поема разходите по делото;
  • запориране – при събиране на дълга през съдебен изпълнител и при липса на средства в банковите сметки, следващото място, на което се търсят пари е работодателя;
  • принудителното изземване на имущество – ако няма възможност дългът да бъде събран по горните начини се пристъпва към опис и публична разпродажба на вещи. Последиците от тази крайна мярка, причиняват стрес за длъжника и семейството му и въобще не са за пренебрегване;
  • „осъден” в свидетелството за съдимост – черно клеймо при кандидатстване за работа, ако има изискване към вакантната длъжност за чисто съдебно минало;
  • лоша кредитна история – в Централния кредитен регистър на БНБ информация вече подават и  получават и небанковите финансови институции. При просрочие по кредит, вероятността да се получи нов заем от друг кредитор драстично намалява;
  • повечето длъжници вярват на слухове, че никой нищо не може да им направи. Конкретно с дълговете дългосрочните негативни последици са сериозни и целта на специалистите по събиране не е да си тръгнат на всяка цена с вноска, а да ги разяснят на длъжниците;
  • длъжникът има право да вземе информирано решение и ако то е да не плаща, то следващата стъпка е  съдебен процес. Липсата на информация за последствията е сериозен проблем, който много кредитори успешно решават. Те най-често предлагат изготвяне на нов на погасителен план,  съответстващ на настоящото финансово състояние на длъжника и опрощаване на част от наложените глоби при погасяване на определена сума.