Камарата на частните съдебни изпълнители разполага с Национален електронен регистър на длъжниците – фирми и граждани. В него се съдържат всички заведени в България изпълнителни дела при частните изпълнители. Прочети повече

Съгласно приети вече промени в ГПК длъжниците ще плащат значително по-ниски такси от 1 януари 2013 г.

* С тези изменения законодателят е предвидил, че независимо каква е цената на описаното имущество, таксата се определя върху вземането. Т.е., ако длъжникът например има невърнати 100 лв.,  няма значение дали частният съдебен изпълнител ще опише негов имот за 100 млн. лв. или телевизор за 200 лв., платената такса ще бъде една и съща – 1,5% от 100-те лв. дълг.

Прочети повече

С измененията в ГПК от 1 януари 2013 г. банковите сметки на длъжници ще могат да бъдат запорирани по електронен път. Това ще спести време и пари за дължимата такса. Таксата за електронен запор на банкови сметки, който ще започне да действа от 1 януари 2013 г., ще бъде максимум 15 лв.

Електронният запор е в интерес  и на кредиторите, и на длъжниците, а и на самите банки като трети задължени лица. Особено за собствениците на фирми е важно изпълнителното производство да става бързо, защото то понякога е последната надежда на бизнесмените да си вземат парите и да не фалират.

В момента запорирането става с писмена кореспонденция между частния съдебен изпълнител и банката (банките), което отнема време. Прочети повече

Според Камарата на частните съдебни изпълнители през 2012 година се отбелязва бум на образуваните изпълнителни дела срещу длъжници. От движимите вещи заради невърнати дългове хората най-често губят колите си, а при недвижимите – жилища и хотели. Прочети повече

В момента кол центъра на НАП обработва голям списък с лица с дългове над 100 лв. до няколко хиляди лева. Оттам по телефона служителите уведомяват некоректните длъжници, че имат дългове към хазната, и им обясняват последиците, ако не си платят. Прочети повече

Гражданин, който отлепи червените данъчни стикери от вещ, запорирана заради неплатени дългове го грози до две години затвор. Основание за драстичната мярка данъчните виждат в чл. 277 от Наказателно-процесуалния кодекс. В законовия текст е записано, че “който съзнателно премахне или повреди печат, поставен на законно основание от орган на властта, частен съдебен изпълнител или помощник частен съдебен изпълнител върху движима или недвижима вещ за знак, че достъпът или разпореждането с нея са ограничени, се наказва с лишаване от свобода до две години или с глоба от сто до триста лева.” Прочети повече

Компаниите занимаващи се със събиране на просрочени вземания настояват за създаването на специален закон, който да урежда отношенията между кредитора и колектора, от една страна, и между колектора и длъжника, от друга. В него трябва да бъде записан редът, по който кредиторът възлага на колектора, допустимите мерки за събиране на вземането като начините на контакт с длъжниците, часовете от денонощието, в което той може да бъде търсен. Прогнозните очаквания са  след около 2 години да има влязъл в сила закон.

Заедно с това колекторските фирми трябва да бъдат лицензирани и при неспазване на закона лицензът им да бъде отнеман. Понастоящем има 20 фирми за събиране на дългове, но едва половината от тях работят ефективно.

До няколко месеца предстои колекторските фирми да се обединят в асоциация.

В порядъка на  2 – 30 % от дължимата сума вземат компаниите, които изкупуват дългове за ток, вода, парно, телефон или неплатени сметки към други фирми. Точният процент зависи от конкретния клиент, сумата и отрасъла. Според експерти от фирмите, събиращи дългове, благодарение на управлението на вземанията, което те прилагат, в икономиката се връщат милиарди на година.

През 2010 год. НАП е събрала чрез доброволни методи 2,5 млрд. лв. публични дългове, а чрез принудително събиране – едва 125 млн. лв.

Частните съдебни изпълнители отчетоха, че през 2010 година са продали 4770 апартамента за 560 млн. лева на длъжници, които не си внасят редовно вноските. 70 хил. дела са заведени от търговци, след това са банките и 18 хил. от граждани. На този етап хората разполагащи с повече пари масово търсят да купят от частните съдия-изпълнители едностайни или двустайни апартаменти, тъй като са на много по-ниски цени от пазарните.

Въпреки наложилото се мнение, че най-големите задължения са към банките, това не отговаря на фактите от статистиката. Най-големият проблем е с междуфирмената задлъжнялост, която е от порядъка на 100-160 млрд. лв. Голяма част от фирмите, които ще фалират тази година, са тези, които не са управлявали вземанията си. На този етап най-рисковите сектори в българската икономика са селското стопанство, търговията на дребно и едро и недвижимите имоти. От фирми и хора в тези сектори е почти невъзможно да бъдат събрани някакви вземания, въпрки голямата роля на доброволното събиране, каквото практикуват колекторските фирми.

До няколко седмици ще започне да функционира Единният публичен регистър на длъжниците по предложение на  фирмите, събиращи дългове,  Камарата на частните съдебни изпълнители и НАП. Той ще е по подобие на Централния кредитен регистър, от който сега банките вземат информация за това кой колко кредита и от коя финансова институция е получил. Този регистър ще може да се ползва от държавните институции, както и от фирмите, които събират дългове. Регистърът няма да бъде публичен, а до него ще имат достъп само частните съдия-изпълнители. Всеки гражданин и фирма може да поиска справка дали е длъжник, преди да сключи дадена сделка срещу такса от 10 лв. В регистъра ще бъдат обявявани само висящите изпълнителни дела. При положение, че задълженията са погасени, данните ще бъдат заличавани от масива на ЧСИ. Ще може да се вижда и кой частен съдия-изпълнител работи по даденото дело, за да не се получава дублиране.

Идеята е Единният публичен регистър на длъжниците да се състои от две части:

√          В първата част да се вписват фирмите, които са некоректни платци.

√          Във втората част да се публикуват имената на хора, които са натрупали дългове за ток, вода, парно, GSM, уреди на изплащане и всякакъв друг вид задължения, без кредитите.

За целта предварително трябва да се уточнят критериите, по които една фирма или физическо лице ще се качват в „черния” списък.

Не е изключено Единният публичен регистър на длъжниците да се свърже със системата на КАТ и да се вижда кой какъв автомобил има.

На дневен ред стои приемането на  предложението да се правят запори на банковите сметки по електронен път. По този начин ще се избегне възможността да има движения по сметките, преди банката да ги е регистрирала в своята система.

От началото на 2011 година към всички офиси на НАП се обслужват: данъци, осигуровки  и неплатените доброволно държавни вземания – най-често това са неплатените в срок глоби и актове към КАТ.

До миналата година те се плащаха в Агенцията за държавни вземания.

Глобите по фишове и наказателни постановления, налагани от различни държавни органи, трябва да се плащат доброволно в едноседмичен срок от връчването им.

Ако длъжниците не спазят срока, те се прехвърлят на приходната агенция. Там дължимите суми се събират по принудителен ред чрез запор на заплати, банкови сметки, опис и разпродажба на имущество.

чл. 446 от ГПК

Чл. 446. (1) (Изм. – ДВ, бр. 50 от 2008 г., в сила от 1.03.2008 г.) Ако изпълнението е насочено върху трудовото възнаграждение или върху друго каквото и да е възнаграждение за труд, както и върху пенсия, чийто размер е над минималната работна заплата, може да се удържа само:

1. ако осъденото лице получава до 300 лв. месечно – една четвърт част, ако е без деца, и една пета, ако е с деца, които то издържа;

2. ако осъденото лице получава от 300 до 600 лв. месечно – една трета част, ако е без деца, и една четвърт, ако е с деца, които то издържа;

3. ако осъденото лице получава от 600 до 1200 лв. месечно – една втора част, ако е без деца, и една трета, ако е с деца, които то издържа;

4. ако осъденото лице получава над 1200 лв. месечно – горницата над 600 лв., ако е без деца, и горницата над 800 лв., ако е с деца, които то издържа.

(2) (Нова – ДВ, бр. 50 от 2008 г., в сила от 1.03.2008 г.) Месечното трудово възнаграждение по ал. 1 се определя, след като се приспаднат дължимите върху него данъци и задължителни осигурителни вноски.

(3) (Предишна ал. 2 – ДВ, бр. 50 от 2008 г., в сила от 1.03.2008 г.) Ограниченията по ал. 1 не се отнасят до задължения за издръжка. В тези случаи присъдената сума за издръжка се удържа изцяло, а удръжките по ал. 1 за другите задължения на осъдения и за задължения за издръжка за минало време се правят върху остатъка от всичките му доходи.

(4) (Предишна ал. 3 – ДВ, бр. 50 от 2008 г., в сила от 1.03.2008 г.) Върху вземания за издръжка не се допуска принудително изпълнение. Върху стипендии се допуска принудително изпълнение само за задължения за издръжка.

Инспекторите от  приходната агенция ще издават удостоверение за наличие (липса) на задължения, след като дължимите суми бъдат платени. Без това удостоверение провинилите се шофьори няма да могат да получат документите си от КАТ.

Гражданите може да фалират по същия начин, както и фирмите. Винаги може да настъпи момент, в който човек остава без работа и не може да си плаща дълговете. В разгара на кредитния бум в страната, когато още нямаше финансова криза, много граждани затъваха в заеми, които не успяваха да обслужват. И вземаха нови, за да погасят предишните. Така влизаха в порочния кръг, от който нямаше излизане. С настъпването на кризата и увеличаването на безработицата този процес се задълбочи още повече.

Физическите лица също като фирмите ще бъдат обявявани във фалит. Това ще стане с промени в Търговския закон, ако бъде одобрен проект на правосъдното и икономическото министерство. Управляващите от ГЕРБ предлагат да се въведе производство по несъстоятелност за онези физически лица, които не си плащат дълговете към различни кредитори. Такива са например земеделските производители и занаятчиите, теглили кредити, граждани, взели потребителски заеми, неиздължили се абонати към топлофикациите, енергото, ВиК, мобилните оператори.

По сегашното законодателство длъжникът отговаря с цялото си имущество. Това означава, че ако не си връща кредита, банката може да му вземе абсолютно всичко. В законите за фалити на граждани обаче обикновено се регламентира до каква степен имуществото на длъжника подлежи на конфискация. Има страни, в които жилището не може да бъде иззето, ако то е единствено и ако, разбира се, не е залог по ипотечен договор. Целта е да се възпрепятства кредиторът и да се съхрани длъжникът.

Сега кредиторите завеждат дела в съда срещу длъжниците. Имуществото се описва и разпродава от съдия-изпълнител до сумата за покриване на дължимото. В производството по несъстоятелност според проекта на опашката се подреждат всички кредитори и имуществото на длъжника отива за покриване на всички дългове. В проекта не се предвижда длъжникът да влиза в затвора, ако няма как да покрие борчовете си.

При обявяване на фалит на гражданин част от имуществото му ще се взима от кредиторите, но след това останалите му дългове ще се изчистват и след няколко години той ще може спокойно да продължи живота си. С предимство ще се удовлетворяват дългове по искове, които биха увредили живота и здравето на кредитор, а също и компенсациите за причинени морални вреди. И чак след това длъжникът ще връща парите на банките. Сега човек може да бъде длъжник цял живот и дори задълженията му се наследяват от роднините.

В ЕС само Румъния и България не са регламентирали несъстоятелността на граждани. В страните с развити кредитни пазари отдавна съществуват процедури за обявяване на банкрут на гражданите. Според тях длъжникът може да се обърне към съда за защита от кредитори, както това е регламентирано за търговските компании. В някои случаи гражданинът може дори да постигне опрощаване на част от необслужваните си задължения, стига добросъвестно да изплаща останалите след споразумение за разсрочване в разумен период. Несъстоятелност за физически лица има в Европа, САЩ и Канада. В САЩ има процедура, при която длъжникът заявява, че не може да обслужва вече кредити, лизинги, защото няма пари да покрива каквото и да е. От този момент нататък му се опрощават дълговете, но самият фалит влече много негативни последици. Попадналият в този регистър човек вече трудно може да си намери квартира под дългосрочен наем, не може да купува на лизинг, да взима кредит.