Длъжниците стават все по-находчиви в опитите си да спасят своите жилища, автомобили и ниви, които има риск да загубят. Едни от тях прехвърлят собствеността си на близки и роднини, а други лъжат, че получават минимална работна заплата. Нередовните платци прехвърлят имотите си на свои роднини, за да не бъде имуществото им отнето от кредиторите. Това е най-лесният начин за длъжниците да се отърват от своите кредитори. Прочети повече

Поради поскъпването на банковите кредити и спад в оборотите, компаниите няма да могат да покриват дълговете си. Задлъжнялостта на предприятията от нефинансовия сектор в страната продължава да се увеличават с високи темпове. Прочети повече

В момента кол центъра на НАП обработва голям списък с лица с дългове над 100 лв. до няколко хиляди лева. Оттам по телефона служителите уведомяват некоректните длъжници, че имат дългове към хазната, и им обясняват последиците, ако не си платят. Прочети повече

Гражданин, който отлепи червените данъчни стикери от вещ, запорирана заради неплатени дългове го грози до две години затвор. Основание за драстичната мярка данъчните виждат в чл. 277 от Наказателно-процесуалния кодекс. В законовия текст е записано, че “който съзнателно премахне или повреди печат, поставен на законно основание от орган на властта, частен съдебен изпълнител или помощник частен съдебен изпълнител върху движима или недвижима вещ за знак, че достъпът или разпореждането с нея са ограничени, се наказва с лишаване от свобода до две години или с глоба от сто до триста лева.” Прочети повече

Компаниите занимаващи се със събиране на просрочени вземания настояват за създаването на специален закон, който да урежда отношенията между кредитора и колектора, от една страна, и между колектора и длъжника, от друга. В него трябва да бъде записан редът, по който кредиторът възлага на колектора, допустимите мерки за събиране на вземането като начините на контакт с длъжниците, часовете от денонощието, в което той може да бъде търсен. Прогнозните очаквания са  след около 2 години да има влязъл в сила закон.

Заедно с това колекторските фирми трябва да бъдат лицензирани и при неспазване на закона лицензът им да бъде отнеман. Понастоящем има 20 фирми за събиране на дългове, но едва половината от тях работят ефективно.

До няколко месеца предстои колекторските фирми да се обединят в асоциация.

В порядъка на  2 – 30 % от дължимата сума вземат компаниите, които изкупуват дългове за ток, вода, парно, телефон или неплатени сметки към други фирми. Точният процент зависи от конкретния клиент, сумата и отрасъла. Според експерти от фирмите, събиращи дългове, благодарение на управлението на вземанията, което те прилагат, в икономиката се връщат милиарди на година.

През 2010 год. НАП е събрала чрез доброволни методи 2,5 млрд. лв. публични дългове, а чрез принудително събиране – едва 125 млн. лв.

Частните съдебни изпълнители отчетоха, че през 2010 година са продали 4770 апартамента за 560 млн. лева на длъжници, които не си внасят редовно вноските. 70 хил. дела са заведени от търговци, след това са банките и 18 хил. от граждани. На този етап хората разполагащи с повече пари масово търсят да купят от частните съдия-изпълнители едностайни или двустайни апартаменти, тъй като са на много по-ниски цени от пазарните.

Въпреки наложилото се мнение, че най-големите задължения са към банките, това не отговаря на фактите от статистиката. Най-големият проблем е с междуфирмената задлъжнялост, която е от порядъка на 100-160 млрд. лв. Голяма част от фирмите, които ще фалират тази година, са тези, които не са управлявали вземанията си. На този етап най-рисковите сектори в българската икономика са селското стопанство, търговията на дребно и едро и недвижимите имоти. От фирми и хора в тези сектори е почти невъзможно да бъдат събрани някакви вземания, въпрки голямата роля на доброволното събиране, каквото практикуват колекторските фирми.

До няколко седмици ще започне да функционира Единният публичен регистър на длъжниците по предложение на  фирмите, събиращи дългове,  Камарата на частните съдебни изпълнители и НАП. Той ще е по подобие на Централния кредитен регистър, от който сега банките вземат информация за това кой колко кредита и от коя финансова институция е получил. Този регистър ще може да се ползва от държавните институции, както и от фирмите, които събират дългове. Регистърът няма да бъде публичен, а до него ще имат достъп само частните съдия-изпълнители. Всеки гражданин и фирма може да поиска справка дали е длъжник, преди да сключи дадена сделка срещу такса от 10 лв. В регистъра ще бъдат обявявани само висящите изпълнителни дела. При положение, че задълженията са погасени, данните ще бъдат заличавани от масива на ЧСИ. Ще може да се вижда и кой частен съдия-изпълнител работи по даденото дело, за да не се получава дублиране.

Идеята е Единният публичен регистър на длъжниците да се състои от две части:

√          В първата част да се вписват фирмите, които са некоректни платци.

√          Във втората част да се публикуват имената на хора, които са натрупали дългове за ток, вода, парно, GSM, уреди на изплащане и всякакъв друг вид задължения, без кредитите.

За целта предварително трябва да се уточнят критериите, по които една фирма или физическо лице ще се качват в „черния” списък.

Не е изключено Единният публичен регистър на длъжниците да се свърже със системата на КАТ и да се вижда кой какъв автомобил има.

На дневен ред стои приемането на  предложението да се правят запори на банковите сметки по електронен път. По този начин ще се избегне възможността да има движения по сметките, преди банката да ги е регистрирала в своята система.

Българското законодателството не предвижда абсолютен давностен срок за погасяване на зъдълженията по частноправните вземания. Така кредиторът може да преследва вечно всеки гражданин останал без работа и имущество.

Според сегашните разпоредби хората имат  възможност да се освободят от главницата по дължимото само ако в продължение на 5 години кредиторът не ги потърси. За лихвите обикновената давност е 3 години.

Банките, ВиК, енергийните дружества и мобилните оператори, никога не забравят да си търсят плащанията. Образуват изпълнителни дела, налагат запор на имущество и заплати. В случай, че публичната продан не покрие дълга, частните съдебни изпълнители следят периодично има ли промяна в имотното състояние на длъжника. Статистиката показва, че с около 20% са се увеличили делата срещу граждани за неплатени сметки и кредити през 2010 г.

Много граждани купиха недвижими имоти, като вложиха всичките си спестявания или теглиха огромни кредити с идеята да спечелят от наем или препродажба на по-висока цена.

Финансовата  криза, увеличаването на безработицата, спада на заплатите, масовите инвестиции в земя и жилища в последните  години, последвалия срив в цените на българските имоти,  доведоха до неплатежоспособност на част от населението.

Въвеждането на пределен срок за търсене на задълженията по частните кредити е добра алтернатива на съществуващата в много страни процедура по обявяване фалит на граждани.

Такъв специален ред е предвиден в почти всички държави от ЕС, САЩ и Русия. Процедурата е свързана със значителни разходи и действа само по отношение на хората със стабилни доходи. Длъжникът трябва да има достатъчно имущество и постоянни приходи, за да покрие разходите за надзорния орган, който събира, контролира имуществото и го разпределя между кредиторите.

Масово у нас обаче изпадат в неплатежоспособност хора, които за дълго остават без работа или получават минимална заплата. Повечето от тях имат едно единствено жилище. По закон то е несеквестируемо, стига да не е ипотекирано. Това би възпрепятствало започване на процедура по обявяване във фалит.

Businessman Buried in PaperworkПроблемът с вечните длъжници може да бъде решен с въвеждане на абсолютен давностен срок, какъвто има по отношение вземанията на държавата и общините. Така кредиторите няма  да имат право да търсят вземанията си от хората, изпаднали в неплатежоспособност, след изтичане на 10 г. от падежа за плащане.

При изтичане на 10 г. от датата за плащане на данъци и такса смет например, ако жилището не е запорирано, то никой не може да принуди длъжника да плати. Издължаването става само доброволно.