По изискване на НАП заемите между физически лица на стойност над 10 000 лв. задължително трябва да бъдат вписани в годишната данъчна декларация за 2010 година. Гражданите обаче не са длъжни да декларират своите банкови кредити.

Физическите лица трябва да попълнят подоходна декларация, ако през 2010 г. са получили парични заеми, чийто общ размер надхвърля 10 000 лв. и към 31 декември 2010 г. част от тях са непогасени. На обявяване пред НАП подлежат и всички непогасени остатъци по кредити в периода от 2005 г. до 2010 г., ако общият размер на остатъците към 31 декември 2010 г. е над 40 000 лв.

Пред НАП трябва да се обявят не само получените от физически лица заеми, но и дадените такива. В срок до 2 май 2011 година в декларацията за доходите се посочват предоставените парични заеми  през 2010 г., ако общият им размер надвишава 10 000 лв. и към края на годината част от тях са остават непогасени.  Кредитите за пет години назад, които гражданите са дали на свои близки и приятели, също трябва да бъдат декларирани, ако общият размер на непогасените остатъци към 31 декември 2010 г. е над 40 000 лв.

Money-onlineЗадължението за деклариране на получените и предоставени заеми на приятели и близки влезе в сила през 2010 година с цел да се спре порочната практика при ревизии да се оправдават недекларирани доходи с кредити от роднини.

В условията на финансова криза е нормално да се увеличават лошите кредити. До края на 2011 година ръстът на лошите кредити ще достигне своя пик. След това ще спрат да нарастват и е възможно да се наблюдава обратната тенденция на намаляване на необслужваните заеми. По закон „лоши” кредити са тези с просрочие на вноските над 90 дни. Най-значително забавяне на ръста на лошите заеми има при потребителските кредити. При фирмените просрочени заеми тази тенденция ще се прояви с леко забавяне най-късно до края на тази година. Ръстът на лошите кредити влияе на печалбата на банките, желанието им да кредитират, нивата на лихвите. Въпреки това лошите кредити няма да достигнат нива, които да се превърнат в заплаха за функционирането на банковата система. Според експерти българските банки могат да работят нормално и при 1/4 лоши кредити. Просрочените кредити са почти 20%, но около половината от тях са преструктурирани. През последните шест месеца има забавяне на ръста на просрочените заеми и това е знак, че банките се справят със забавите. През 2011 година има добри шансове да спре увеличението на лошите кредити, т.к. се очаква икономиката да започне да расте. Кредитирането обаче ще остане далече от нивата преди кризата, когато при отпуснатите заеми се отчиташе годишен ръст около 40%. Въпреки това банките ще отпускат повече кредити и 2011 г. ще завърши с 4-4,5 на сто ръст на потребителските кредити. Според финансови експерти кризата е имала оздравителен ефект и сега и банките, и клиентите са по-внимателни.  Политиката на банките по отношение на кредитите вече далеч не е толкова агресивна, колкото беше. България за разлика от много европейски страни не допусна фалити на банки и използва обществени средства с цел подпомагане на родната банкова система.