Според текст от вече действащия Закон за ограничаване на плащанията в брой, физическите и юридическите лица са освободени от плащането на банкови такси и комисиони при разплащане към държавата. Прочети повече

Преходни и Заключителни разпоредби

§ 1а. (1) (Предишен текст на § 1 – ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 1 септември 2000 г., предишен § 1 – ДВ, бр. 95 от 2003 г.) До приемането на закон по чл. 38, ал. 1 за социалното и здравното осигуряване на държавните служители се прилага режимът на работниците и служителите. Прочети повече

Раздел III.
Имуществена отговорност на държавния служител

Обхват на отговорността

Чл. 101. (1) Държавният служител отговаря за вредите, които е причинил умишлено или при груба небрежност на държавата или на гражданите чрез незаконосъобразни действия или бездействия при или по повод изпълнение на служебните му задължения. Прочети повече

Глава четвърта.
ИЗМЕНЕНИЕ НА СЛУЖЕБНОТО ПРАВООТНОШЕНИЕ

Стабилитет

Чл. 81. Служебното правоотношение на държавния служител не може да бъде едностранно изменяно, освен в случаите и по реда, предвидени в този закон.

Преминаване на държавна служба в друга администрация Прочети повече

Чл. 57. (Изм. – ДВ, бр. 18 от 2011 г., в сила от 01.03.2011 г.) (1) Платеният годишен отпуск се ползва наведнъж или на части през календарната година, за която се полага, в съответствие с утвърден от органа по назначаването график. Прочети повече

В сила от 27.08.1999 г.

Обн. ДВ. бр.67 от 27 Юли 1999г., изм. ДВ. бр.1 от 4 Януари 2000г., изм. ДВ. бр.25 от 16 Март 2001г., изм. ДВ. бр.99 от 20 Ноември 2001г., изм. ДВ. бр.110 от 21 Декември 2001г., изм. ДВ. бр.45 от 30 Април 2002г., изм. ДВ. бр.95 от 28 Октомври 2003г., изм. ДВ. бр.70 от 10 Август 2004г., изм. ДВ. бр.19 от 1 Март 2005г., изм. ДВ. бр.24 от 21 Март 2006г., изм. ДВ. бр.30 от 11 Април 2006г., изм. ДВ. бр.102 от 19 Декември 2006г., изм. ДВ. бр.59 от 20 Юли 2007г., изм. ДВ. бр.64 от 7 Август 2007г., изм. ДВ. бр.43 от 29 Април 2008г., изм. ДВ. бр.94 от 31 Октомври 2008г., изм. ДВ. бр.108 от 19 Декември 2008г., изм. ДВ. бр.35 от 12 Май 2009г., изм. ДВ. бр.42 от 5 Юни 2009г., изм. ДВ. бр.74 от 15 Септември 2009г., изм. ДВ. бр.103 от 29 Декември 2009г., изм. ДВ. бр.15 от 23 Февруари 2010г., изм. ДВ. бр.46 от 18 Юни 2010г., изм. ДВ. бр.58 от 30 Юли 2010г., изм. ДВ. бр.77 от 1 Октомври 2010г., изм. ДВ. бр.91 от 19 Ноември 2010г., изм. ДВ. бр.97 от 10 Декември 2010г., изм. ДВ. бр.1 от 4 Януари 2011г., изм. ДВ. бр.18 от 1 Март 2011г.

Глава първа.
ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ
Предмет
Чл. 1. С този закон се уреждат възникването, съдържанието и прекратяването на служебните правоотношения между държавата и държавния служител при и по повод изпълнението на държавната служба, доколкото друго не е предвидено в специален закон. Прочети повече

Законът за наследството /ЗН/ възлага на гражданите правото да се разпореждат свободно със собственото си имущество след своята смърт, съобразявайки се с  някои ограничения, засягащи правата на техните най-близки родственици. Тези ограничения имат своето оправдание от морален характер. Възможно и допустимо е един възрастен човек да бъде подведен от чужди лица с най-примамливи обещания и те безвъзмездно да получат цялото наследство. А децата, родителите или преживелият съпруг, които с труда си или по някакъв друг начин са участвали в придобиването или съхраняването на това имущество, да бъдат напълно лишени от него.

Тази част от имуществото на наследодателя, която законът запазва за определен кръг наследници по закон е “запазена част”. Право на запазена част имат само определен кръг от законните наследници: деца, вкл. осиновените, техните внуци и правнуци, преживелият съпруг и преживелите родители на наследодателя. Със завещание или с дарение той не може да накърнява тяхната запазена част от наследството, което ще остави.

При наличието на такива наследници, наследодателят може да се разпорежда безвъзмездно само с определена част от собственото си имущество, за което ЗН използва термина “разполагаема част”. Тази разполагаема част е различна в зависимост от обстоятелството колко и какви законни наследници със запазена част е оставил. Така например:

ако наследодателя не е оставил съпруг, запазената част на низходящите е:

* при едно дете или низходящи от него – ½

* при две и повече деца или низходящи от тях – 2/3 от имуществото на наследодателя, като разполагаемата му част е съответно – 1/2 и 1/3 от него
ако наследодателят е оставил низходящи и съпруг, последният има право на запазена част, равна на частта на всяко дете:

* разполагаемата част при едно дете е равна на 1/3

* при две деца 1/4 , а при три и повече – 1/6 от наследството

ако съпругът наследява сам, запазената му част е ½

същата е запазената част на съпруга, когато наследява с наследници без право на запазена част – възходящи от втора и по-горна степен, братя и сестри и роднини по съребрена линия

ако наследява с родителите на наследодателя, запазената част на съпруга е 1/3

Наследодателят, който няма наследници от горепосочените и описани по закон категории, може да се разпорежда с цялото свое собствено имущество.

Ако лицето, в полза на което е направено завещанието, умре преди завещателя и ако няма други посочени наследници, имуществото на завещателя ще премине в държавата съобразно разпоредбата на ЗН.

 

Гражданите може да фалират по същия начин, както и фирмите. Винаги може да настъпи момент, в който човек остава без работа и не може да си плаща дълговете. В разгара на кредитния бум в страната, когато още нямаше финансова криза, много граждани затъваха в заеми, които не успяваха да обслужват. И вземаха нови, за да погасят предишните. Така влизаха в порочния кръг, от който нямаше излизане. С настъпването на кризата и увеличаването на безработицата този процес се задълбочи още повече.

Физическите лица също като фирмите ще бъдат обявявани във фалит. Това ще стане с промени в Търговския закон, ако бъде одобрен проект на правосъдното и икономическото министерство. Управляващите от ГЕРБ предлагат да се въведе производство по несъстоятелност за онези физически лица, които не си плащат дълговете към различни кредитори. Такива са например земеделските производители и занаятчиите, теглили кредити, граждани, взели потребителски заеми, неиздължили се абонати към топлофикациите, енергото, ВиК, мобилните оператори.

По сегашното законодателство длъжникът отговаря с цялото си имущество. Това означава, че ако не си връща кредита, банката може да му вземе абсолютно всичко. В законите за фалити на граждани обаче обикновено се регламентира до каква степен имуществото на длъжника подлежи на конфискация. Има страни, в които жилището не може да бъде иззето, ако то е единствено и ако, разбира се, не е залог по ипотечен договор. Целта е да се възпрепятства кредиторът и да се съхрани длъжникът.

Сега кредиторите завеждат дела в съда срещу длъжниците. Имуществото се описва и разпродава от съдия-изпълнител до сумата за покриване на дължимото. В производството по несъстоятелност според проекта на опашката се подреждат всички кредитори и имуществото на длъжника отива за покриване на всички дългове. В проекта не се предвижда длъжникът да влиза в затвора, ако няма как да покрие борчовете си.

При обявяване на фалит на гражданин част от имуществото му ще се взима от кредиторите, но след това останалите му дългове ще се изчистват и след няколко години той ще може спокойно да продължи живота си. С предимство ще се удовлетворяват дългове по искове, които биха увредили живота и здравето на кредитор, а също и компенсациите за причинени морални вреди. И чак след това длъжникът ще връща парите на банките. Сега човек може да бъде длъжник цял живот и дори задълженията му се наследяват от роднините.

В ЕС само Румъния и България не са регламентирали несъстоятелността на граждани. В страните с развити кредитни пазари отдавна съществуват процедури за обявяване на банкрут на гражданите. Според тях длъжникът може да се обърне към съда за защита от кредитори, както това е регламентирано за търговските компании. В някои случаи гражданинът може дори да постигне опрощаване на част от необслужваните си задължения, стига добросъвестно да изплаща останалите след споразумение за разсрочване в разумен период. Несъстоятелност за физически лица има в Европа, САЩ и Канада. В САЩ има процедура, при която длъжникът заявява, че не може да обслужва вече кредити, лизинги, защото няма пари да покрива каквото и да е. От този момент нататък му се опрощават дълговете, но самият фалит влече много негативни последици. Попадналият в този регистър човек вече трудно може да си намери квартира под дългосрочен наем, не може да купува на лизинг, да взима кредит.

След 26 февруари всяко плащане над 15 000 лв. трябва да се извърши задължително чрез банков превод или внасяне по платежна сметка, дори и да произтича от договор, сключен преди влизането в сила на новата разпоредба.

Освен чрез банков превод, сумите над 15 000 лв., ще могат да се внасят и по платежна сметка. Това на практика означава, че разплащанията ще могат да се извършват и чрез други платежни институции, а не само чрез търговските банки.

Съгласно указание на Министерство на финансите за прилагане на новия Закон за ограничаване на плащанията в брой, работодателите трябва да изплащат по банков път обезщетенията на работниците си, които се изчисляват на базата на брутната им заплата.

Според Кодекса на труда такива обезщетения се плащат при незаконно уволняване на работници, при прекратяване на трудови договори без предизвестие, при неизползван годишен платен отпуск и др.

Работодателите не са задължени да плащат заплатите на служителите си по банков път, т.к. в малките градове и села няма достатъчно добре развита банкова инфраструктура и това създава трудности.

По банков път би следвало да се плащат и възнаграждения по договори за управление на търговски дружества, както и по договори извън Кодекса на труда, като например плащания към лица, регистрирани като занаятчии или със свободни професии.

11_3Изискването плащания над 15 000 лева да стават само по банков път се отнася дори и за отделните вноски по цялата сума. Така ако по договор за продажба на недвижим имот се предвижда да бъдат платени 20 000 лева на 4 вноски, всяка от тях трябва да бъде преведена по банкова сметка, припомнят от финансовото министерство.

Дължимото ДДС също влиза в сумата, при която задължително се плаща по банков път. Това ще рече, че ако има сделка за доставка с данъчна основа 13 000 лева и дължимо ДДС по нея от 2600 лева, плащанията попадат в рамките на закона.

От НАП предупредиха, че при неспазване на забраната за големи плащания в брой, физическите лица ще бъдат глобени в размер на 25 % от стойността на транзакцията, а за фирмите е 50 % имуществена санкция. При повторно нарушение глобата ще бъде двойна.

Закон за потребителския кредит

(Приет от XLI народно събрание на 18 февруари 2010 г.,
обнародван в „Държавен вестник“, бр. 18 от 5 март 2010 г.,
в сила от 12 май 2010 г.; изм., ДВ, бр. 58 от 2010 г.) Прочети повече