Обемът на лошите кредити непрекъснато нараства. Работата на съдебните изпълнители се увеличи в пъти. Прочети повече

Има един особено опасен детайл, изключително важен за хора с повече от една неплатена вноска по заем. Публична тайна е, че понякога банките начисляват наказателните лихви не върху размера на забавената вноска, а върху целия остатък по кредита за всеки просрочен ден. В много случаи клиентите дори не усещат в каква клопка са попаднали. Други се сещат да поискат справка, но не успяват да „разчетат“ написаното. Най-оправните просто си наемат адвокати. Стигне ли се до съд, в повечето случаи Темида отсъжда в полза на гражданите .

Прочети повече

Кризата увеличи рязко броя и дела на просрочените и необслужваните кредити. Това създаде допълнителна работа на банките, съдилищата и частните съдебни изпълнители. По данни на Камарата на частните съдебни изпълнители има бум на изпълнителните дела. Банки, фирми и граждани имат неуредени сметки между 2.5 и 3 млрд. лв. Зад тези суми стоят около 300 000 иска. За пет години, откакто съществуват, частните изпълнители са върнали на кредиторите 1.670 млрд. лв., като всяка година сумата става все по-голяма – от 95 млн. лв. през 2006 г. до 560 млн. лв. през миналата година. През 2010 г. частните изпълнители са работили най-много за бизнеса, като в 70 000 случая фирми са се обърнали към тях за събиране на дългове. Банките са завели 46 000 дела, а гражданите 18 000.

Прочети повече

С измененията в ГПК от 1 януари 2013 г. банковите сметки на длъжници ще могат да бъдат запорирани по електронен път. Това ще спести време и пари за дължимата такса. Таксата за електронен запор на банкови сметки, който ще започне да действа от 1 януари 2013 г., ще бъде максимум 15 лв.

Електронният запор е в интерес  и на кредиторите, и на длъжниците, а и на самите банки като трети задължени лица. Особено за собствениците на фирми е важно изпълнителното производство да става бързо, защото то понякога е последната надежда на бизнесмените да си вземат парите и да не фалират.

В момента запорирането става с писмена кореспонденция между частния съдебен изпълнител и банката (банките), което отнема време. Прочети повече

В момента кол центъра на НАП обработва голям списък с лица с дългове над 100 лв. до няколко хиляди лева. Оттам по телефона служителите уведомяват некоректните длъжници, че имат дългове към хазната, и им обясняват последиците, ако не си платят. Прочети повече

От началото на 2011 година към всички офиси на НАП се обслужват: данъци, осигуровки  и неплатените доброволно държавни вземания – най-често това са неплатените в срок глоби и актове към КАТ.

До миналата година те се плащаха в Агенцията за държавни вземания.

Глобите по фишове и наказателни постановления, налагани от различни държавни органи, трябва да се плащат доброволно в едноседмичен срок от връчването им.

Ако длъжниците не спазят срока, те се прехвърлят на приходната агенция. Там дължимите суми се събират по принудителен ред чрез запор на заплати, банкови сметки, опис и разпродажба на имущество.

чл. 446 от ГПК

Чл. 446. (1) (Изм. – ДВ, бр. 50 от 2008 г., в сила от 1.03.2008 г.) Ако изпълнението е насочено върху трудовото възнаграждение или върху друго каквото и да е възнаграждение за труд, както и върху пенсия, чийто размер е над минималната работна заплата, може да се удържа само:

1. ако осъденото лице получава до 300 лв. месечно – една четвърт част, ако е без деца, и една пета, ако е с деца, които то издържа;

2. ако осъденото лице получава от 300 до 600 лв. месечно – една трета част, ако е без деца, и една четвърт, ако е с деца, които то издържа;

3. ако осъденото лице получава от 600 до 1200 лв. месечно – една втора част, ако е без деца, и една трета, ако е с деца, които то издържа;

4. ако осъденото лице получава над 1200 лв. месечно – горницата над 600 лв., ако е без деца, и горницата над 800 лв., ако е с деца, които то издържа.

(2) (Нова – ДВ, бр. 50 от 2008 г., в сила от 1.03.2008 г.) Месечното трудово възнаграждение по ал. 1 се определя, след като се приспаднат дължимите върху него данъци и задължителни осигурителни вноски.

(3) (Предишна ал. 2 – ДВ, бр. 50 от 2008 г., в сила от 1.03.2008 г.) Ограниченията по ал. 1 не се отнасят до задължения за издръжка. В тези случаи присъдената сума за издръжка се удържа изцяло, а удръжките по ал. 1 за другите задължения на осъдения и за задължения за издръжка за минало време се правят върху остатъка от всичките му доходи.

(4) (Предишна ал. 3 – ДВ, бр. 50 от 2008 г., в сила от 1.03.2008 г.) Върху вземания за издръжка не се допуска принудително изпълнение. Върху стипендии се допуска принудително изпълнение само за задължения за издръжка.

Инспекторите от  приходната агенция ще издават удостоверение за наличие (липса) на задължения, след като дължимите суми бъдат платени. Без това удостоверение провинилите се шофьори няма да могат да получат документите си от КАТ.

Статистиката от последната година показва, че 60% от клиентите с кредити плащат навреме,  7% – 12% – до седмия ден на просрочието,  10% – до 21-вия ден,  8% – 12% – до 31-вия ден,  6% – 15% от длъжниците плащат след 31-я ден, а около 1/2 от дълговете се събират съдебно.

riskАвторитетните фирми, които се занимават със събиране на вземания, се опитват да помогнат на длъжника да не стигне до съдебната зала. Обикновено те разясняват негативните последствия и възможностите за действие при евентуален съдебен процес:

  • натрупването на наказателна лихва – това е  точка от договора за заем, на  която клиентите на банките и небанковите финансови институции не отдават  нужното  внимание, но която може да увеличи дълга им съществено. Законовата лихва за забава е ОЛП + 10%. Проста сметка показва, че за период от три години (колкото може да продължи съдебно дело) дългът се увеличава с почти 50%;
  • начисляване на неустойки – някои банки и небанкови финансови институции са предвидили начисляването на неустойка при настъпване на определено просрочие, като размерът й не е никак малък;
  • плащане на съдебните такси и адвокатските хонорари – загубилата страна, т.е. клиентът, поема разходите по делото;
  • запориране – при събиране на дълга през съдебен изпълнител и при липса на средства в банковите сметки, следващото място, на което се търсят пари е работодателя;
  • принудителното изземване на имущество – ако няма възможност дългът да бъде събран по горните начини се пристъпва към опис и публична разпродажба на вещи. Последиците от тази крайна мярка, причиняват стрес за длъжника и семейството му и въобще не са за пренебрегване;
  • „осъден” в свидетелството за съдимост – черно клеймо при кандидатстване за работа, ако има изискване към вакантната длъжност за чисто съдебно минало;
  • лоша кредитна история – в Централния кредитен регистър на БНБ информация вече подават и  получават и небанковите финансови институции. При просрочие по кредит, вероятността да се получи нов заем от друг кредитор драстично намалява;
  • повечето длъжници вярват на слухове, че никой нищо не може да им направи. Конкретно с дълговете дългосрочните негативни последици са сериозни и целта на специалистите по събиране не е да си тръгнат на всяка цена с вноска, а да ги разяснят на длъжниците;
  • длъжникът има право да вземе информирано решение и ако то е да не плаща, то следващата стъпка е  съдебен процес. Липсата на информация за последствията е сериозен проблем, който много кредитори успешно решават. Те най-често предлагат изготвяне на нов на погасителен план,  съответстващ на настоящото финансово състояние на длъжника и опрощаване на част от наложените глоби при погасяване на определена сума.