√Първият начин е въз основа на очаквания добив и прогнозните цени на реколтата.

√Вторият начин определя максималното обезщетение, като се вземат за база направените от земеделският стопанин разходи за обработка на земята, засяване на растенията, опазването им от вредители.

Въз основа на застрахователната сума се определя и премията, която заплаща земеделецът. Най-често тя е от 3 до 10% от максималното обезщетение и зависи от вида на културата, от региона, в който се отглежда и от самия земеделски стопанин. Размерът на обезщетението се определя, след като реколтата е прибрана, т.е. когато вече не може да пострада. Застрахованият земеделски стопанин получава парите си до 15 дни след определяне на размера на щетата.

Цялата застрахователна сума се изплаща в случай на тотална щета, т.е. ако е унищожена цялата продукция.

При частично погиване компанията дължи част от нея, съответстваща на процента, с който е намалял добивът.

Ако културата е унищожена в началната й фаза на развитие и може да бъде презасята, се заплаща от 15 до 30% от застрахователната сума.

Най-често се застраховат житни култури, слънчоглед, тютюн, лозя, кориандър и зеленчуци срещу всички рискове – градушка, буря, проливен дъжд, измръзване, пожар. Царевицата, която е по-малко зависима от капризите на природата, е обект на застраховане по-рядко, и то само когато става дума за скъпи хибриди и предварително уговорено пласиране.

Покритието на земеделските застраховки донякъде има и географски характер. В някои области от страната стопаните сключват по-често полици, защото там има повече застрахователни събития. Най-рисковите земеделски територии от България са Западна, Северозападна и части от Северна Централна България.

Земеделските стопани в България нямат навика да застраховат продукцията си. При една опустошителна природна стихия (градушка, порой, ураганен вятър, измръзване, пожар) биват напълно унищожени хиляди декари с картофи, тютюн, зърно, грозде. Цели семейства остават без прехрана, т.к. загубите остават изцяло за сметка на земеделците. Земеделските стопани трудно проумяват, че задължителната за тях земеделска застраховка им носи сигурност и позитивите са много повече от негативите.

Според статистически данни, застрахова се продукцията, добита не повече от 20% от обработваемите площи в България. И дори след злощастното лято на 2007 година, когато почти 100% от реколтата бе унищожена и това вдигна инфлацията до рекордни нива, делът на застрахованите насаждения изобщо не се увеличи. Факт е, че земеделските стопани у нас са с ниска застрахователна култура и ограничени финансови възможности, поради което твърде много вярват и разчитат на късмета си.

Заради тази специфика на българската народопсихология и за да се избегнат драмите и обвиненията, че управляващите са абдикирали от отговорностите си, редица водещи експерти предлагат земеделските застраховки да станат задължителни за стопаните, които работят с чужди пари – например когато ползват банков заем или субсидия от Държавен фонд „Земеделие“. Мнението на голяма част от застрахователите е, че за всички останали земеделски производители значително по-голям ефект би се постигнал, ако се стимулира доброволното застраховане.

Добрата новина е, че вече са направени стъпки в тази област. Вече е приета Наредба за условията и реда за предоставяне на финансова помощ по Национална програма за подпомагане на лозаро-винарския сектор 2008/2009 – 2013/2014 година. Една от мерките, предвидени в нея, е застраховането на реколтата. При кандидатстване за пари от програмата земеделският стопанин може да получи финансова помощ от 50% до 80% от застрахователната премия, в зависимост от покритите рискове.

Чрез този механизъм, който ще действа 5 годни застраховането на лозовите насаждения например, поевтинява значително и позволява много повече земеделци да покрият рисковете на много по-големи площи.

Застрахователният пазар вече е разпределен между основните компании – ЗАД „ДЗИ“, ЗАД „Алианц“, ЗК „Уника“, „Дженерали Застраховане“, ЗАД „Виктория Ф.А.Т.А. Иншурънс“, „Застрахователно дружество Евроинс“, ЗАД „Армеец“ и ЗК „Лев Инс“. Условията за сключване на полиците до голяма степен са изравнени.

На дневен ред стои въпросът как застрахователните дружества да стимулират повече стопани да закупуват полици, за да бъдат сведени до минимум случаите когато земеделците тръгват да търсят решение на проблема със закъснение и продукцията им вече е унищожена.

 

 

След одобрение от Европейската комисия, вече е факт схемата за държавна помощ по реда на чл. 189б от ЗКПО. Идеята на помощта е предоставянето на инвестиционен стимул за земеделските производители чрез преотстъпване на част от дължимия корпоративен данък.

Поради  това, че решението на Европейския Съюз е взето преди 31.03.2011 г., съгласно материалния данъчен закон това дава право на данъчно задължените лица да се възползват от облекчението и за 2010 г.

Новото данъчно облекчение има за цел да мотивира земеделците да повишат производителността на труда си чрез инвестиции в нова земеделска техника и сгради, при производството на непреработена растителна и животинска продукции. По този начин земеделските производители ще имат възможност да се освободят от внасяне в бюджета до 60% от дължимия корпоративен данък за данъчната им печалба от дейността по производство на непреработена растителна и животинска продукция. Във връзка с това е нужно лицата да инвестират преотстъпения в посочените активи корпоративен данък до края на годината, следваща годината, за която налогът е преотстъпен. Сградите и техниката трябва да се придобият при пазарни условия, а максималният размер на преотстъпения данък не трябва да превишава 50% от стойността на придобитите активи.

За да имат право да ползват облекчение, земеделските производители трябва да продължат да осъществяват дейността си поне още 3 години след годината на преотстъпване.

От облекчението могат да се възползват регистрирани земеделски производители, които са юридически лица и еднолични търговци. Важно условие е те да нямат подлежащи на принудително изпълнение публични задължения, задължения за санкции, както и дължими лихви, свързани с невнасянето в срок на посочените задължения. От помощта не могат да се възползват и данъчно задължени лица, които са предприятия в затруднение, ликвидация или са получили други помощи.

Определянето размера на преотстъпения данък се извършва от самите данъчно задължени лица като същия зависи не само от размера на данъчната печалба от посочената дейност, но и от финансовите им възможности за собствено участие. При условие, че лицето е реализирало висока данъчна печалба, но размерът на планираната инвестиция е по-нисък, за лицата съществува възможност да преотстъпят по-нисък размер на корпоративния данък от 60 на сто, например 10 на сто, 15 на сто и т.н.

Ако даден земеделски производител се възползва от предоставената опция и преотстъпи корпоративен данък за 2010 г., то за него възниква законовото задължение да инвестира така преотстъпения данък в нови активи, в срок до края на 2011 година. Данъчно задължените лица, които не се възползват от предоставеното данъчно облекчение изпълняват изискванията на общия ред на данъчния закон.

Автоматичното предоставяне на помощта означава, че данъчно задължените лица, регистрирани като земеделски производители могат да избират дали да се възползват от предоставеното данъчно облекчение, като не е необходимо да кандидатстват за това пред приходната администрация.

Правото на избор дали да се възползват от облекчението данъчно задължените лица упражняват при попълване на годишната данъчна декларация по чл. 92 от Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО) за 2010 г., чийто срок за подаване бе до 31 март 2011 г. Така на практика помощта се предоставя автоматично, без да е необходимо да се кандидатства за нея по някакъв специален ред.

Земеделските производители, възползвали се от данъчното облекчение, не е нужно да правят план за инвестицията. Условията на инвестирането ще бъдат изпълнени когато е налице пълно инвестиране на корпоративния данък и на съответното собствено финансово участие от страна на лицето, по отношение придобиването на нови активи, свързани със дейността.

Условието е земеделския производител от една страна да инвестира изцяло размера на преотстъпения данък, от друга страна обаче същия да не превишава 50% от стойността на активите, в които е инвестирано. Инвестицията е допустима само за нови активи – сгради и земеделска техника, необходими за извършване на дейността по производство на непреработена селскостопанска продукция.

Земеделските производители трябва да представят доказателства пред приходната агенция, че условията за инвестиране са изпълнени и от там размерът на преотстъпения корпоративен данък е правилно определен и деклариран от тях.

Земеделските производители, получили помощта подлежат на контрол от страна на органите на НАП по отношение на изпълнението на условията и извършването на инвестициите. При откриване на нередности, контролиращия орган извършва данъчна ревизия, в хода на която се определя размерът на неправомерно преотстъпения данък, който подлежи на възстановяване от страна на земеделския производител.