пари

Отговорът на този въпрос не е еднозначен. Зависи най-вече от културата и народопсихологията на държавата, в която се отпуска кредитът.

В България да вземеш пари назаем доскоро се възприемаше като огромна „далавера”. Българският андрешковски манталитет дълго време оценяваше чуждите пари като ничии пари и затова делът на неизплатените заеми от кредитните милионери беше толкова висок и имаше широк отзвук в българската икономика и политика. Все пак в последните десетина години кредитната култура на българина се разви достатъчно, за да се възприема по-отговорно възникналото задължение.

Прочети повече

Коректна ли е информацията за потребителските кредити, която банките съобщават на своите клиенти?
Прочети повече

Според Камарата на частните съдебни изпълнители през 2012 година се отбелязва бум на образуваните изпълнителни дела срещу длъжници. От движимите вещи заради невърнати дългове хората най-често губят колите си, а при недвижимите – жилища и хотели. Прочети повече

Съветите в Библията водят само към доброто, независимо дали сте вярващи християни или не.

Вижте какви финансови съвети можем да открием в Книгата на книгите, според The Street.com: Прочети повече

В условията на финансова криза е нормално да се увеличават лошите кредити. До края на 2011 година ръстът на лошите кредити ще достигне своя пик. След това ще спрат да нарастват и е възможно да се наблюдава обратната тенденция на намаляване на необслужваните заеми. По закон „лоши” кредити са тези с просрочие на вноските над 90 дни. Най-значително забавяне на ръста на лошите заеми има при потребителските кредити. При фирмените просрочени заеми тази тенденция ще се прояви с леко забавяне най-късно до края на тази година. Ръстът на лошите кредити влияе на печалбата на банките, желанието им да кредитират, нивата на лихвите. Въпреки това лошите кредити няма да достигнат нива, които да се превърнат в заплаха за функционирането на банковата система. Според експерти българските банки могат да работят нормално и при 1/4 лоши кредити. Просрочените кредити са почти 20%, но около половината от тях са преструктурирани. През последните шест месеца има забавяне на ръста на просрочените заеми и това е знак, че банките се справят със забавите. През 2011 година има добри шансове да спре увеличението на лошите кредити, т.к. се очаква икономиката да започне да расте. Кредитирането обаче ще остане далече от нивата преди кризата, когато при отпуснатите заеми се отчиташе годишен ръст около 40%. Въпреки това банките ще отпускат повече кредити и 2011 г. ще завърши с 4-4,5 на сто ръст на потребителските кредити. Според финансови експерти кризата е имала оздравителен ефект и сега и банките, и клиентите са по-внимателни.  Политиката на банките по отношение на кредитите вече далеч не е толкова агресивна, колкото беше. България за разлика от много европейски страни не допусна фалити на банки и използва обществени средства с цел подпомагане на родната банкова система.