Най-големият брой от измамите стават с фалшиви лични карти и удостоверения за наследници. За да се противодейства на имотните измами от месец февруари 2011 г. на нотариусите беше разрешен достъп до базата данни с лични документи на МВР и регистъра „Население“ към строителното министерство. Прочети повече

При починал съпруг, титуляр на банков кредит, по силата на закона неговите законни наследници – съпругата и децата, родени от брака, наследяват както правата, така и задълженията му. Това означава, че банката може да насочи претенцията си за вземането по кредита срещу съпругата и другите законни наследници на починалия. Прочети повече

По сегашната правна система не съществува възможност за така нареченото отказване от деца чрез „Държавен вестник” или по друг начин. Наследниците по закон са такива, независимо дали се грижат и уважават своите наследодатели.
Законодателството обаче позволява по други начини един бъдещ наследодател да се „откаже” от своите наследници, когато според него те не заслужават да получат след смъртта му неговото имущество. Тези наследници няма да получат имуществото на наследодателя, ако той приживе се разпореди с имотите и парите си, които в този случай няма да се превърнат в наследство и да попадната в ръцете на неблагодарните му деца и роднини.

Начините за „лишаване” от наследство са:

v Бъдещият наследодател може да извърши продажба на имотите си, като ги продаде на свой близък или на трето лице, при което наследникът няма запазена част и не може да претендира за тези имоти.
v Бъдещият наследодател може да прехвърли имотите си на свой близък или трето лице чрез договор за прехвърляне срещу задължение за гледане и издръжка (алеаторен договор). По този начин той си осигурява старините, а лицето, на което е прехвърлен имотът, става веднага собственик на същия.

Този договор, за разлика от продажбата, може да бъде развален от прехвърлителя, ако лицето не го гледа и издържа, както е записано в договора.

По същия начин наследодателят може да се разпореди и с движимите си вещи, и спарите си, ако иска те да не попаднат у наследници, които не полагат грижи за него и утежняват живота му на старини.

Наследодателят, който няма наследници с право на запазена част (родители, деца, съпруг), той може да се разпорежда с цялото свое собствено движимо и недвижимо имущество като завещава или дарява на когото пожелае, вкл. на обществени организации, фондации, църква, домове и т.н.

Законът за наследството /ЗН/ възлага на гражданите правото да се разпореждат свободно със собственото си имущество след своята смърт, съобразявайки се с  някои ограничения, засягащи правата на техните най-близки родственици. Тези ограничения имат своето оправдание от морален характер. Възможно и допустимо е един възрастен човек да бъде подведен от чужди лица с най-примамливи обещания и те безвъзмездно да получат цялото наследство. А децата, родителите или преживелият съпруг, които с труда си или по някакъв друг начин са участвали в придобиването или съхраняването на това имущество, да бъдат напълно лишени от него.

Тази част от имуществото на наследодателя, която законът запазва за определен кръг наследници по закон е “запазена част”. Право на запазена част имат само определен кръг от законните наследници: деца, вкл. осиновените, техните внуци и правнуци, преживелият съпруг и преживелите родители на наследодателя. Със завещание или с дарение той не може да накърнява тяхната запазена част от наследството, което ще остави.

При наличието на такива наследници, наследодателят може да се разпорежда безвъзмездно само с определена част от собственото си имущество, за което ЗН използва термина “разполагаема част”. Тази разполагаема част е различна в зависимост от обстоятелството колко и какви законни наследници със запазена част е оставил. Така например:

ако наследодателя не е оставил съпруг, запазената част на низходящите е:

* при едно дете или низходящи от него – ½

* при две и повече деца или низходящи от тях – 2/3 от имуществото на наследодателя, като разполагаемата му част е съответно – 1/2 и 1/3 от него
ако наследодателят е оставил низходящи и съпруг, последният има право на запазена част, равна на частта на всяко дете:

* разполагаемата част при едно дете е равна на 1/3

* при две деца 1/4 , а при три и повече – 1/6 от наследството

ако съпругът наследява сам, запазената му част е ½

същата е запазената част на съпруга, когато наследява с наследници без право на запазена част – възходящи от втора и по-горна степен, братя и сестри и роднини по съребрена линия

ако наследява с родителите на наследодателя, запазената част на съпруга е 1/3

Наследодателят, който няма наследници от горепосочените и описани по закон категории, може да се разпорежда с цялото свое собствено имущество.

Ако лицето, в полза на което е направено завещанието, умре преди завещателя и ако няма други посочени наследници, имуществото на завещателя ще премине в държавата съобразно разпоредбата на ЗН.