жилище

Когато взимат кредит, хората много внимателно трябва да си направят сметка на семейния бюджет. Винаги да включват и някакъв лош сценарий. Примерно – единият от семейството остава без работа. Или даже – и двамата. Какво ще правят в този случай? Откъде ще вземат пари да си погасяват вноските? Прочети повече

Да дължиш пари е неприятно, но особено лошо става, когато се стигне до намесата на съда. Понякога човек дори не подозира колко е закъсал. Какво се случва, когато в пощенската кутия пристигнат „изпълнителен лист“ и покана за доброволно плащане на дълг? И какво да правим, за да се предпазим от неприятни и нежелани запознанства с частните съдебни изпълнители?

Прочети повече

Има един особено опасен детайл, изключително важен за хора с повече от една неплатена вноска по заем. Публична тайна е, че понякога банките начисляват наказателните лихви не върху размера на забавената вноска, а върху целия остатък по кредита за всеки просрочен ден. В много случаи клиентите дори не усещат в каква клопка са попаднали. Други се сещат да поискат справка, но не успяват да „разчетат“ написаното. Най-оправните просто си наемат адвокати. Стигне ли се до съд, в повечето случаи Темида отсъжда в полза на гражданите .

Прочети повече

Съдът може да постанови незабавно изплащане на дълга при наличие на следните документи, съгласно чл. 417 от ГПК: Прочети повече

Статистиката от последната година показва, че 60% от клиентите с кредити плащат навреме,  7% – 12% – до седмия ден на просрочието,  10% – до 21-вия ден,  8% – 12% – до 31-вия ден,  6% – 15% от длъжниците плащат след 31-я ден, а около 1/2 от дълговете се събират съдебно.

riskАвторитетните фирми, които се занимават със събиране на вземания, се опитват да помогнат на длъжника да не стигне до съдебната зала. Обикновено те разясняват негативните последствия и възможностите за действие при евентуален съдебен процес:

  • натрупването на наказателна лихва – това е  точка от договора за заем, на  която клиентите на банките и небанковите финансови институции не отдават  нужното  внимание, но която може да увеличи дълга им съществено. Законовата лихва за забава е ОЛП + 10%. Проста сметка показва, че за период от три години (колкото може да продължи съдебно дело) дългът се увеличава с почти 50%;
  • начисляване на неустойки – някои банки и небанкови финансови институции са предвидили начисляването на неустойка при настъпване на определено просрочие, като размерът й не е никак малък;
  • плащане на съдебните такси и адвокатските хонорари – загубилата страна, т.е. клиентът, поема разходите по делото;
  • запориране – при събиране на дълга през съдебен изпълнител и при липса на средства в банковите сметки, следващото място, на което се търсят пари е работодателя;
  • принудителното изземване на имущество – ако няма възможност дългът да бъде събран по горните начини се пристъпва към опис и публична разпродажба на вещи. Последиците от тази крайна мярка, причиняват стрес за длъжника и семейството му и въобще не са за пренебрегване;
  • „осъден” в свидетелството за съдимост – черно клеймо при кандидатстване за работа, ако има изискване към вакантната длъжност за чисто съдебно минало;
  • лоша кредитна история – в Централния кредитен регистър на БНБ информация вече подават и  получават и небанковите финансови институции. При просрочие по кредит, вероятността да се получи нов заем от друг кредитор драстично намалява;
  • повечето длъжници вярват на слухове, че никой нищо не може да им направи. Конкретно с дълговете дългосрочните негативни последици са сериозни и целта на специалистите по събиране не е да си тръгнат на всяка цена с вноска, а да ги разяснят на длъжниците;
  • длъжникът има право да вземе информирано решение и ако то е да не плаща, то следващата стъпка е  съдебен процес. Липсата на информация за последствията е сериозен проблем, който много кредитори успешно решават. Те най-често предлагат изготвяне на нов на погасителен план,  съответстващ на настоящото финансово състояние на длъжника и опрощаване на част от наложените глоби при погасяване на определена сума.

Българските граждани с неплатени данъци и задължения към частни и юридически лица над 5000 лв. имат право да напускат страната. Заповедта, с която се прилага принудителната административна мярка “забрана за напускане на страната” по чл. 75, т. 6 от Закона за българските лични документи, подлежи на отмяна от съда, защото противоречи на директива 2004/38/ЕО. Това реши Общото събрание на колегиите на Висшия Аадминистративен Съвет с председател Георги Колев и членове 29 върховни съдии.

BulgariaandEU_FlagСпоред директивата ограниченията в свободата на движение могат да се правят само в защита на обществения ред, сигурността и здравето, но не и по-икономически съображения. Нормата в нашия закон въвежда ограничение на правото на свободно движение и пребиваване на българи на територията на държавите-членки на Европейския Съюз. В бъдеще подобни забрани ще падат в съда, защото нормите на европейското право имат предимство пред текстовете на българското законодателство, които му противоречат.