Гаранционният фонд към Националния осигурителен институт (НОИ) е създаден през 2005 година и до този момент в него са набрани 215 633 207 лева, а са изразходвани за обезщетения само 6 063 534 лева. Фондът се захранва от вноски на работодателите, но като антикризисна мярка през последните три години фирмите бяха освободени от плащането на тези вноски и той разчита на натрупаните резерви. Прочети повече

С настъпването на финансовата криза депозитите отбелязаха значителен ръст, а банките непрекъснато се надпреварват в предлагането на по – атрактивни предложения за своите клиенти.

Доколко обаче са защитени парите на гражданите в банките?

Въпрос №1: Гарантирани ли са разплащателните сметки на физически и юридически лица от „Фонда за гарантиране на влоговете в банките“?

Всички разплащателни сметки – фирмени и лични са гарантирани от Фонда за гарантиране на влоговете в банките. В добавка: при кредитна карта с положително салдо, сумата, която е над кредитния лимит също се гарантира. Например, ако лимитът по дадена кредитна карта е 1000 лева, но лицето разполага с 1100 лева (100 лева „негови“ и 1000 лева, които има право да изхарчи на кредит), то в случай на фалит на банката, Фондът гарантира изплащането на 100 лева.

Въпрос №2: Гарантирани ли са  влоговете в чужда валута?

Защитени са всички депозити, независимо от валутата. Изплащането на депозита в случай на фалит на банката, обаче ще бъде в левовата им равностойност по централния курса на БНБ за деня, в който е отнет лицензът на фалиралата банка.

Въпрос №3: Какъв е размерът на гаранцията?

Съгласно Изменение в Закона за гарантиране на влоговете в банките, влязло в сила от 31 декември 2010 г., Фонда за гарантиране на влоговете в банките гарантира пълното изплащане на сумите по депозити на едно лице в една банка, независимо от броя и размера им, до 196 000 лв.

Въпрос №4: Гарантирани ли са парите в банковите трезори (сейфове)?

Пари, оставени за съхранение в банков трезор (сейф) не се гарантират от Фонда за гарантиране на влоговете в банките.

Въпрос №5: При наличие на влогове в няколко банки, в случай, че те фалират, до какъв размер те са гарантирани?

Влоговете в различните банки се разглеждат поотделно и се изплащат поотделно. Например при депозит от 50 000 лева в една банка и депозит от 25 000 евро в друга банка, то ще бъдат изплатени 100 000 лева. И едно уточнение: при наличие на няколко влога в една и съща банка, те ще бъдат сумирани и независимо от размера им, ще бъдат изплатени главницата и лихвата до 196 000 лева.

Въпрос №6: Лихвите по влоговете защитени ли са от Закона за гарантиране на влоговете в банките?

Лихвите по влоговете са гарантирани, но до датата на отнемане на лицензията на банката. Важно е да се знае, че при  избран депозит, при който се получава лихвата авансово, то лицето я дължи обратно, ако банката фалира.

Въпрос №7: Гаранцията от 196 000 лева зависи ли от  договорената с банката лихва?

В действителност не са гарантирани 196 000 лева, т.к. Законът за гарантиране на влоговете е предвидил следното изключение: ако на лицето са били предоставени привилегировани лихвени условия, които са в отклонение от обявените от банката условия, които тя е длъжна да прилага към своите вложители , то тогава целия влог (депозираната сума и лихвите по нея) няма да бъде защитен.

Въпрос №8: При  открит влог в полза на трето лице, гарантираната сума на кой се изплаща?

Гарантираната сума се изплаща на лицето, в чиято полза е открит влогът, освен ако договорът за влог не предвижда друго.

Въпрос №9: Какъв е размерът на гаранцията, ако Едноличен търговец (ЕТ) притежава лична и фирмена сметка в банка, в случай че  тя фалира?

Тъй като ЕТ е физическо лице, сметките се разглеждат заедно и се изплаща сума до гарантираният размер от 196 000 лева.

Въпрос №10: В какъв срок се изплаща гаранцията, в случай, че банката фалира?

*Изплащането на влоговете започва до 45 дни след отнемане на лицензията на банката.

*Лицето може да предяви правата си в рамките на пет години.

Процедурата по предявяване на права е следната:

*Посещава се клона, в който е открит влога, като се представя лична карта и документа, с който е открит влога.

*Банката задължително изисква от клиента да подпише декларация, с която декларира, че не е съпруг или роднина по права или съребрена линия до втора степен на лица, попадащи в ръководството, собствеността или контрола на въпросната банка.

*Банката издава на клиента  удостоверение, в което е описана дължимата сума.

*След представяне на  удостоверението в избраната обслужваща банка, последната изплаща сумата.

тотална ликвидацияАко една фирма не извършва дейност и няма големи задължения към държавата или към трети лица, един от вариантите да се прекрати съществуването и е да се обяви в ликвидация.

Ликвидацията на фирма се извършва минимум за 6 месеца. Това е законовият срок на изчакване на обявлението към кредиторите. Ликвидация под 6 месечния срок не може да бъде извършена съгласно закона.

Докато тече процеса по ликвидацията на фирмата, тя се управлява от ликвидатор, включен в списъка на ликвидаторите към Агенцията по вписванията. Той представлява фирмата пред трети лица.  Назначаването на ликвидатор става от общото събрание на дружеството или от съда. Прекратяване пълномощията на ликвидатора става при заличаване на фирмата от търговския регистър или при излизане от производство по ликвидация.

Пререгистрацията на фирмите в Търговския регистър, която трябваше да приключи до края на 2010 г., се удължава до 30 декември 2011 г.

Съгласно законопроект, подготвен от Министерство на правосъдието, фирмите, които пропуснат и този срок, няма да минават през служебна ликвидация, а ще бъдат обявени на сайта на Агенцията по вписванията. Така всеки, който има интерес, ще може да поиска пререгистрация и обявяване в ликвидация по реда на Търговския закон.

Законът сега предвижда след крайния срок фирмите, чиито собственици нехаят или се крият, да бъдат ликвидирани служебно, т.е. държавата да се погрижи за това и после да си търси парите от собствениците. Процедурата предполага назначаване на ликвидатор, обявяване на ликвидацията, даване на срок на кредиторите да предявят претенции. Според някои изчисления това би струвало на бюджета около 500 млн. лв., които после държавата би следвало да си прибере от собствениците на ликвидираните фирми. Предполага се, че в повечето случаи това ще са неактивни фирми – източени, фалирали, натоварени със задължения, включително към бюджета или просто замразени, без никаква дейност.

От 2012 г. Агенцията по вписванията ще публикува на електронната си страница списъци – на едноличните търговци, на клоновете на чуждестранни търговци, на дружествата и кооперациите, чиито собственици и управителни органи не са поискали пререгистрация в указания срок. Така всички заинтересовани ще се считат автоматично за уведомени.

Има предложение, според което разходите по ликвидацията ще поемат онези, които имат претенции към фирмата, а платените суми ще им се върнат след осребряване на имуществото.

Исканията за ликвидация на търговските дружества ще могат да се правят до 3 г. след крайния срок за пререгистрация – юни 2014 г.

√Ако никой не поиска пререгистрация и последваща ликвидация по Търговския закон, защото не вярва, че има надежда да си получи парите, съответната фирма просто ще се заличава.

√Ако се окаже, че дадена фирма няма имущество, средства, вземания и задължения, ликвидаторът трябва да уведоми Агенцията по вписванията, а тя да впише заличаването му.

От 1 януари 2012 г. по силата на закона ще се счита за прекратена дейността на търговските дружества и кооперациите, които не са пререгистрирани и в новия срок.

*ЕТ ще бъдат заличени, защото и след заличаването те си остават отговорни с цялото си имущество и като физически лица за задълженията, които са поели.
*Клоновете на чужди компании пък ще бъдат закрити, а фирмените им дела ще се архивират и ще се съхранявани от окръжните съдилища.

 

Гражданите може да фалират по същия начин, както и фирмите. Винаги може да настъпи момент, в който човек остава без работа и не може да си плаща дълговете. В разгара на кредитния бум в страната, когато още нямаше финансова криза, много граждани затъваха в заеми, които не успяваха да обслужват. И вземаха нови, за да погасят предишните. Така влизаха в порочния кръг, от който нямаше излизане. С настъпването на кризата и увеличаването на безработицата този процес се задълбочи още повече.

Физическите лица също като фирмите ще бъдат обявявани във фалит. Това ще стане с промени в Търговския закон, ако бъде одобрен проект на правосъдното и икономическото министерство. Управляващите от ГЕРБ предлагат да се въведе производство по несъстоятелност за онези физически лица, които не си плащат дълговете към различни кредитори. Такива са например земеделските производители и занаятчиите, теглили кредити, граждани, взели потребителски заеми, неиздължили се абонати към топлофикациите, енергото, ВиК, мобилните оператори.

По сегашното законодателство длъжникът отговаря с цялото си имущество. Това означава, че ако не си връща кредита, банката може да му вземе абсолютно всичко. В законите за фалити на граждани обаче обикновено се регламентира до каква степен имуществото на длъжника подлежи на конфискация. Има страни, в които жилището не може да бъде иззето, ако то е единствено и ако, разбира се, не е залог по ипотечен договор. Целта е да се възпрепятства кредиторът и да се съхрани длъжникът.

Сега кредиторите завеждат дела в съда срещу длъжниците. Имуществото се описва и разпродава от съдия-изпълнител до сумата за покриване на дължимото. В производството по несъстоятелност според проекта на опашката се подреждат всички кредитори и имуществото на длъжника отива за покриване на всички дългове. В проекта не се предвижда длъжникът да влиза в затвора, ако няма как да покрие борчовете си.

При обявяване на фалит на гражданин част от имуществото му ще се взима от кредиторите, но след това останалите му дългове ще се изчистват и след няколко години той ще може спокойно да продължи живота си. С предимство ще се удовлетворяват дългове по искове, които биха увредили живота и здравето на кредитор, а също и компенсациите за причинени морални вреди. И чак след това длъжникът ще връща парите на банките. Сега човек може да бъде длъжник цял живот и дори задълженията му се наследяват от роднините.

В ЕС само Румъния и България не са регламентирали несъстоятелността на граждани. В страните с развити кредитни пазари отдавна съществуват процедури за обявяване на банкрут на гражданите. Според тях длъжникът може да се обърне към съда за защита от кредитори, както това е регламентирано за търговските компании. В някои случаи гражданинът може дори да постигне опрощаване на част от необслужваните си задължения, стига добросъвестно да изплаща останалите след споразумение за разсрочване в разумен период. Несъстоятелност за физически лица има в Европа, САЩ и Канада. В САЩ има процедура, при която длъжникът заявява, че не може да обслужва вече кредити, лизинги, защото няма пари да покрива каквото и да е. От този момент нататък му се опрощават дълговете, но самият фалит влече много негативни последици. Попадналият в този регистър човек вече трудно може да си намери квартира под дългосрочен наем, не може да купува на лизинг, да взима кредит.