Кризата увеличи рязко броя и дела на просрочените и необслужваните кредити. Това създаде допълнителна работа на банките, съдилищата и частните съдебни изпълнители. По данни на Камарата на частните съдебни изпълнители има бум на изпълнителните дела. Банки, фирми и граждани имат неуредени сметки между 2.5 и 3 млрд. лв. Зад тези суми стоят около 300 000 иска. За пет години, откакто съществуват, частните изпълнители са върнали на кредиторите 1.670 млрд. лв., като всяка година сумата става все по-голяма – от 95 млн. лв. през 2006 г. до 560 млн. лв. през миналата година. През 2010 г. частните изпълнители са работили най-много за бизнеса, като в 70 000 случая фирми са се обърнали към тях за събиране на дългове. Банките са завели 46 000 дела, а гражданите 18 000.

Прочети повече

Компаниите занимаващи се със събиране на просрочени вземания настояват за създаването на специален закон, който да урежда отношенията между кредитора и колектора, от една страна, и между колектора и длъжника, от друга. В него трябва да бъде записан редът, по който кредиторът възлага на колектора, допустимите мерки за събиране на вземането като начините на контакт с длъжниците, часовете от денонощието, в което той може да бъде търсен. Прогнозните очаквания са  след около 2 години да има влязъл в сила закон.

Заедно с това колекторските фирми трябва да бъдат лицензирани и при неспазване на закона лицензът им да бъде отнеман. Понастоящем има 20 фирми за събиране на дългове, но едва половината от тях работят ефективно.

До няколко месеца предстои колекторските фирми да се обединят в асоциация.

В порядъка на  2 – 30 % от дължимата сума вземат компаниите, които изкупуват дългове за ток, вода, парно, телефон или неплатени сметки към други фирми. Точният процент зависи от конкретния клиент, сумата и отрасъла. Според експерти от фирмите, събиращи дългове, благодарение на управлението на вземанията, което те прилагат, в икономиката се връщат милиарди на година.

През 2010 год. НАП е събрала чрез доброволни методи 2,5 млрд. лв. публични дългове, а чрез принудително събиране – едва 125 млн. лв.

Частните съдебни изпълнители отчетоха, че през 2010 година са продали 4770 апартамента за 560 млн. лева на длъжници, които не си внасят редовно вноските. 70 хил. дела са заведени от търговци, след това са банките и 18 хил. от граждани. На този етап хората разполагащи с повече пари масово търсят да купят от частните съдия-изпълнители едностайни или двустайни апартаменти, тъй като са на много по-ниски цени от пазарните.

В условията на финансова криза е нормално да се увеличават лошите кредити. До края на 2011 година ръстът на лошите кредити ще достигне своя пик. След това ще спрат да нарастват и е възможно да се наблюдава обратната тенденция на намаляване на необслужваните заеми. По закон „лоши” кредити са тези с просрочие на вноските над 90 дни. Най-значително забавяне на ръста на лошите заеми има при потребителските кредити. При фирмените просрочени заеми тази тенденция ще се прояви с леко забавяне най-късно до края на тази година. Ръстът на лошите кредити влияе на печалбата на банките, желанието им да кредитират, нивата на лихвите. Въпреки това лошите кредити няма да достигнат нива, които да се превърнат в заплаха за функционирането на банковата система. Според експерти българските банки могат да работят нормално и при 1/4 лоши кредити. Просрочените кредити са почти 20%, но около половината от тях са преструктурирани. През последните шест месеца има забавяне на ръста на просрочените заеми и това е знак, че банките се справят със забавите. През 2011 година има добри шансове да спре увеличението на лошите кредити, т.к. се очаква икономиката да започне да расте. Кредитирането обаче ще остане далече от нивата преди кризата, когато при отпуснатите заеми се отчиташе годишен ръст около 40%. Въпреки това банките ще отпускат повече кредити и 2011 г. ще завърши с 4-4,5 на сто ръст на потребителските кредити. Според финансови експерти кризата е имала оздравителен ефект и сега и банките, и клиентите са по-внимателни.  Политиката на банките по отношение на кредитите вече далеч не е толкова агресивна, колкото беше. България за разлика от много европейски страни не допусна фалити на банки и използва обществени средства с цел подпомагане на родната банкова система.