Брачните договори се подчиняват на всички правила за гражданскоправните договори, включително и относно тяхното изменение или прекратяване.
Промяна в клаузите на брачния договор или неговото прекратяване е необходимо да се направят в писмена форма, с нотариална заверка на подписите на съпрузите – така, както е сключен първоначалният договор, което е условие за неговата валидност (чл. 41 от Семейния кодекс).
Прекратяването на брачния договорможе да стане по взаимно съгласие на съпрузите, изразено писмено, съгласно чл. 42, ал. 1, т. 1 от Семейния кодекс. След прекратяване на договора съпрузите могат или да сключат нов договор, или да изберат режим на разделност, т. е. всеки съпруг е собственик на това, което е придобил по време на брака на свое име, а ако не предприемат нищо, за тях ще се прилага законовият режим на общност.
Брачният договор се прекратява автоматично с прекратяването на брака, защото е отпаднало основанието за неговото сключване. В този случай обаче продължават да действат онези клаузи от договора, които уреждат именно последиците от прекратяването на брака.
Брачният договор може да бъде прекратен и през времетраенето на брака, ако след значима промяна на обстоятелствата се окаже, че договорът застрашава интересите на семейството или децата. Всеки от съпрузите може да поиска съдебното прекратяване на брачния договор. Това е една защитна мярка, която законодателят е предвидил с оглед особения характер и най-вече особената продължителност на брачните договори.
