Късите продажби представляват инвестиционна стратегия, при която трейдърът залага на понижаване на цената на дадена акция (или друг финансов актив), като извършва продажба на ценни книжа, които всъщност все още не притежава реално. По-конкретно, той „заема“ акции от брокер или друг собственик, продава ги моментално на пазара на текущата цена, с очакването по-късно да ги изкупи обратно на по-ниска цена, за да ги върне на заемодателя. Разликата между продажната цена и по-ниската изкупна цена формира печалбата на късата продажба. Но зад тази наглед проста логика се крият редица технически и психологически особености, които е важно да бъдат разбрани, преди някой да се впусне в подобна сделка.
Първата стъпка при късата продажба е именно „наемането“ или „заемането“ на акции. Инвестиционният посредник обикновено осигурява този заем, като открива в портфейлите на своите клиенти (или на собствения си инвентар) акции, които могат временно да бъдат преотстъпени. Веднъж намерени, те се прехвърлят към „късия продавач“, който ги продава на пазара на текущата пазарна цена. По този начин, фактически, трейдърът получава пари в брой от продажбата. Но тази сума не е негова печалба, докато не затвори позицията си – тоест не изкупи обратно акции от пазара, за да ги върне.
Докато дългата позиция (long) печели от поскъпване на цената, късата позиция печели от поевтиняване, защото целта е да се откупи същият брой акции на по-ниска цена.
Разбира се, има рискове. Ако цената се покачи вместо да падне, трейдърът е принуден да изкупи обратно по-скъпо и да регистрира загуба. Тази загуба на теория може да бъде неограничена, защото акцията може да продължи да поскъпва без конкретна горна граница, докато при обикновена дълга позиция загубата е ограничена до падане на цената към нула. Това прави късите продажби особено рискови и изисква не само да имаш точна преценка, но и стриктно управление на риска (например стоп-лосс поръчки, анализ на пазарните настроения и т.н.).
Друг аспект е, че заемането на акции не е безплатно – има лихва или такса, която трейдърът плаща за това, че държи заети акции за определен период. Освен това, ако заетата акция изплаща дивидент, късият продавач е длъжен да го компенсира на собственика – тоест, когато компанията раздава дивидент, тези пари не остават при късия продавач, а трябва да бъдат платени на заемодателя като част от условията по заема. Така късите продажби могат да генерират разходи, ако задържате позицията прекалено дълго.
Психология на късите продажби
Да вземеш къса позиция означава да застанеш открито срещу посоката, която пазарът потенциално може да следва. Много хора възприемат, че акциите дългосрочно имат тенденция да поскъпват, така че „залагането“ на спад е по-рисково, защото е по-трудно да се предвиди кога ще дойде корекцията или дали наистина ще се осъществи. Когато твърде много участници държат къси позиции срещу дадена компания, при промяна в настроенията или положителна новина за нея може да настъпи т.нар. short squeeze. Тогава, изправени пред рязък скок на цената, късите продавачи се впускат да изкупуват акции, за да ограничат загубите си, и в крайна сметка помпат цената още по-нагоре. Резултатът е почти панически ефект за късите позиции, които гледат как загубата се задълбочава.
В някои държави и периоди има и допълнителни регулации за късите продажби. Понякога, при пазарни сътресения, регулаторните органи могат временно да ги забранят или ограничат, за да предотвратят паниката. Има и т.нар. uptick rule (в САЩ), който изисква късите продажби да се осъществяват само когато последната сделка е на равна или по-висока цена от предходната, за да не се създава низходяща спирала. Всичко това цели да балансира пазарното поведение и да не се допуска свръхспекулация, която да срине дадена акция.
Но въпреки всичко, късите продажби си остават важен механизъм, защото създават ликвидност, помагат за по-точно оценяване на компаниите (ако някой смята, че акцията е надценена, той може да го изрази с къса позиция), а и действат като „сигнал“ към пазара, че нещо в дадена компания или сектор не върви добре. За инвеститорите, които умеят да анализират пазара и могат да предвидят, че цената на даден актив е неустойчиво висока, късите продажби са възможност за печалба в периоди на корекции или мечи пазари. Просто трябва да помнят, че загубата им може да стане голяма, ако пазарът тръгне срещу тях.
По-нова тенденция е, че дребните инвеститори (retail traders), обединени чрез социални мрежи и форуми, и използвайки приложения за търговия с акции, могат да предизвикат изкуствено покачване на цената на дадена свръхкъсопродавана акция, атакувайки големите хедж фондове, които са я „шортнали“. Така те предизвикват short squeeze, а това покачи изключително много цената на няколко компании. Този феномен привлече световно внимание (Gamestop, AMC и др.) и показа, че късите продажби не само са икономически инструмент, но могат да станат и социален феномен.
С други думи, „short selling“ е едновременно ценен пазарен механизъм и сериозно предизвикателство за шофиране на печалби в друга посока – „надолу“ вместо „нагоре“. С добър анализ, подготовка и управление на риска, късите позиции могат да бъдат печеливши, но всеки трябва да е наясно, че навлиза в по-сурова територия, отколкото обикновените „дълги“ сделки.
Какъв извод можем да направим, ако някоя акция е с много къси продажби
Ако една акция е определяна като „the most shorted stock“ (т.е. с най-много къси позиции), това означава, че голяма част от инвеститорите на пазара залагат на понижаване на цената ѝ, като заемат „short“ позиции. Наличието на висок „short interest“ често сигнализира, че има негативни очаквания или недоверие към перспективите на компанията – било заради слаби финансови резултати, проблеми в управлението, регулаторни пречки или обща песимистична настройка спрямо даден сектор.
В същото време, статутът „най-късо продавана акция“ не винаги е равносилен на гарантиран спад. Понякога именно голямото количество „short“ позиции може да доведе до т.нар. short squeeze, при който, при минимална позитивна новина или ръст на цената, късите продавачи се втурват да затварят позициите си, купувайки обратно акции. Така въпросната акция може рязко да поскъпне, предизвиквайки силна волатилност.
Затова заключението е двустранно:
- От една страна, „the most shorted stock“ говори за скептично (а понякога дори агресивно) отношение на големи играчи към компанията и предполага опасения за бъдещето ѝ.
- От друга страна, акциите с висок short interest често са податливи на бързи ценови покачвания, ако пазарните условия или новините се обърнат в полза на компанията.
С други думи, статутът „най-късо продавана акция“ може да означава повишен риск и висока волатилност – както възможност за срив, така и потенциал за изненадващ скок, в зависимост от това как се развие пазарната ситуация.