Чл. 57. (Изм. – ДВ, бр. 18 от 2011 г., в сила от 01.03.2011 г.) (1) Платеният годишен отпуск се ползва наведнъж или на части през календарната година, за която се полага, в съответствие с утвърден от органа по назначаването график.
(2) До 31 декември на предходната календарна година органът по назначаването утвърждава график за ползването от държавните служители на платения годишен отпуск за следващата календарна година след консултации с представителите на синдикалните организации, ако има такива. Графикът се изготвя така, че да се даде възможност на всички държавни служители да ползват платения си годишен отпуск до края на календарната година, за която се полага. Данните, които се съдържат в графика, и редът за неговото изменение се уреждат с акт на Министерския съвет.
(3) Държавният служител ползва платения си годишен отпуск с писмено разрешение на органа по назначаването в съответствие с графика по ал. 2. В случай че в периода, посочен в графика, държавният служител се намира в друг отпуск, той може да ползва полагащия му се платен годишен отпуск по друго време в рамките на същата календарна година.
(4) Органът по назначаването е длъжен да разреши ползването на платения годишен отпуск на държавния служител, когато той е поискан за периода, посочен в графика по ал. 2, освен ако ползването му е отложено по реда на чл. 59.
(5) На работниците и служителите, които изповядват вероизповедание, различно от източноправославното, органът по назначаването е длъжен да разреши по техен избор ползване на част от годишния платен отпуск или неплатен отпуск за дните на съответните религиозни празници, но не повече от броя на дните за източноправославните религиозни празници по чл. 55, ал. 1.
Прекъсване на ползването
Чл. 58. (1) Когато нуждите на службата налагат, платеният годишен отпуск се прекъсва от органа по назначаването със съгласието на държавния служител.
(2) Когато на държавния служител бъде разрешен друг вид платен или неплатен отпуск, ползването на платения годишен отпуск се прекъсва по искане на държавния служител.
Отлагане на ползването
Чл. 59. (Изм. – ДВ, бр. 58 от 2010 г., в сила от 30.07.2010 г.) (1) Когато нуждите на службата налагат, органът по назначаването може да отложи за следващата календарна година ползването на част от платения годишен отпуск в размер не повече от 10 работни дни.
(2) (Нова – ДВ, бр. 18 от 2011 г., в сила от 01.03.2011 г.) При уважителни причини по писмено искане на държавния служител и със съгласието на органа по назначаването ползването на част от платения годишен отпуск в размер не повече от 10 работни дни може да се отложи за следващата календарна година.
(3) (Нова – ДВ, бр. 18 от 2011 г., в сила от 01.03.2011 г.) В случаите на ал. 1 и 2 за следващата календарна година може да се отложи ползването на част от платения годишен отпуск общо в размер не повече от 10 работни дни.
(4) (Предишна ал. 2, изм. и доп. – ДВ, бр. 18 от 2011 г., в сила от 01.03.2011 г.) Ползването на платения годишен отпуск може да се отложи и когато през календарната година, за която се отнася, държавният служител не е имал възможност да го ползва изцяло или отчасти поради ползване на отпуск за временна неработоспособност, за бременност, раждане и осиновяване или за отглеждане на малко дете, както и поради ползване на друг законоустановен отпуск.
(5) (Отм., предишна ал. 3, изм. – ДВ, бр. 18 от 2011 г., в сила от 01.03.2011 г.) Органът по назначаването издава мотивирана писмена заповед, когато:
1. отлага ползването на част от отпуска по реда на ал. 1;
2. отказва да отложи ползването на част от отпуска в случаите по ал. 2;
3. отказва да разреши ползването на поискан отпуск в други случаи.
(6) (Предишна ал. 4 – ДВ, бр. 18 от 2011 г., в сила от 01.03.2011 г.) В случай, че органът по назначаването не осигури ползването на отложения отпуск до края на следващата календарна година, държавният служител има право сам да определи времето на ползването му, като го уведоми за това в 7-дневен срок преди ползването на отпуска.
Погасяване на правото на ползване
Чл. 59а. (Нов – ДВ, бр. 18 от 2011 г., в сила от 01.03.2011 г.) (1) Когато платеният годишен отпуск или част от него не е ползван до изтичане на две години от края на годината, за която се полага, независимо от причините за това, правото на ползването му се погасява по давност.
(2) Когато платеният годишен отпуск е отложен при условията и по реда на чл. 59, ал. 4, правото на държавния служител на ползването му се погасява по давност след изтичане на две години от края на годината, в която е отпаднала причината за неползването му.
Заплащане
Чл. 60. (1) (Предишен текст на чл. 60, изм. – ДВ, бр. 95 от 2003 г.) За времето на платения годишен отпуск държавният служител получава брутна заплата, определена по служебното правоотношение към момента на започване ползването на отпуска.
(2) (Нова – ДВ, бр. 95 от 2003 г.) При вътрешно съвместителство и при заместване по чл. 84 заплатата за отпуск се определя въз основа на брутната заплата по основното служебно правоотношение.
Забрана за компенсиране
Чл. 61. (1) (Предишен текст на чл. 61 – ДВ, бр. 95 от 2003 г.) Забранява се компенсирането на платения годишен отпуск с парично обезщетение, освен при прекратяване на служебното правоотношение.
(2) (Нова – ДВ, бр. 95 от 2003 г., изм. – ДВ, бр. 58 от 2010 г., обявена за противоконституционна в частта „за текущата календарна година пропорционално на времето, което се признава за служебен стаж, и за неизползвания отпуск, отложен по реда на чл. 59“ с РКС № 12 от 2010 г. – ДВ, бр. 91 от 2010 г.) При прекратяване на служебното правоотношение държавният служител има право на парично обезщетение за неизползвания платен годишен отпуск за текущата календарна година пропорционално на времето, което се признава за служебен стаж, и за неизползвания отпуск, отложен по реда на чл. 59, правото за който не е погасено по давност.
(3) (Нова – ДВ, бр. 58 от 2010 г., в сила от 30.07.2010 г.) Размерът на паричното обезщетение по ал. 2 се определя съобразно размера на брутната заплата, определена на държавния служител, към датата на прекратяване на служебното правоотношение.
Отпуск за граждански и обществени задължения
Чл. 62. (1) (Предишен текст на чл. 62, изм. – ДВ, бр. 95 от 2003 г., в сила от 01.01.2004 г.) Органът по назначаването е длъжен да освободи държавния служител от изпълнение на задълженията му:
1. (изм. – ДВ, бр. 95 от 2003 г., в сила от 01.01.2004 г.) при встъпване в брак – 2 работни дни;
2. при кръводаряване – за деня на прегледа и кръводаряването, както и един ден след него;
3. (изм. – ДВ, бр. 95 от 2003 г., в сила от 01.01.2004 г.) при смърт на родител, дете, съпруг, брат, сестра или родител на другия съпруг, както и на други роднини по права линия без ограничение – два работни дни;
4. когато е призован на съд като страна или свидетел;
5. за участие в заседание като съдебен заседател;
6. (изм. – ДВ, бр. 35 от 2009 г., в сила от 12.05.2009 г.) при повикване на учебно-мобилизационно мероприятие – за времето на мероприятието, включително деня на отиване и връщане; ако учебно-мобилизационното мероприятие продължава 15 и повече дни, държавният служител има право на два календарни дни платен отпуск преди заминаването и на два дни след завръщането;
7. (нова – ДВ, бр. 95 от 2003 г., в сила от 01.01.2004 г.) при честване на празници на негови деца до 18-годишна възраст – два работни дни за съответната календарна година, за което той своевременно уведомява непосредствения си ръководител;
8. (нова – ДВ, бр. 19 от 2005 г., изм. – ДВ, бр. 102 от 2006 г.) за времето на обучение и участие в доброволните формирования за защита при бедствия.
(2) (Нова – ДВ, бр. 95 от 2003 г., в сила от 01.01.2004 г., изм. – ДВ, бр. 19 от 2005 г.) По време на отпуските по т. 1 – 3 на държавния служител се изплаща заплата в размера по чл. 60, ал. 1, а по т. 4 – 6 и т. 8 – според предвиденото в специалните закони.
(3) (Нова – ДВ, бр. 95 от 2003 г., в сила от 01.01.2004 г.) Отпускът по ал. 1, т. 7 е в рамките на платения годишен отпуск.
Отпуски при социално осигуряване
Чл. 63. (Изм. – ДВ, бр. 95 от 2003 г., изм. – ДВ, бр. 70 от 2004 г., в сила от 01.08.2004 г.) Държавният служител има право да ползва и отпуски за временна неработоспособност, за бременност, раждане и осиновяване, за отглеждане на малко дете, за кърмене и хранене на малко дете, при смърт или тежко заболяване на родител при условията, по реда и в размерите, предвидени в чл. 162 – 167а от Кодекса на труда.
Отпуск на синдикални дейци
Чл. 63а. (Нов – ДВ, бр. 95 от 2003 г., в сила от 01.01.2004 г.) (1) За осъществяване на синдикална дейност нещатните членове на централни и отраслови ръководства на синдикалните организации по чл. 45, както и нещатните председатели на синдикалните ръководства в съответната администрация имат право на платен отпуск в размер 25 работни часа за една календарна година.
(2) Отпускът по ал. 1 се заплаща съгласно чл. 60, ал. 1 и не може да се компенсира с парично обезщетение.
(3) Времето на ползване на отпуска по ал. 1 се определя от съответния синдикален деец, за което той своевременно уведомява непосредствения си ръководител. Времето и продължителността на използвания отпуск се отчитат в специална книга, която се води от лице, определено от органа по назначаването.
(4) Отпускът по ал. 1 не може да бъде ползван през следващата календарна година.
Неплатен отпуск
Чл. 64. (1) По искане на държавния служител органът по назначаването може да разреши ползването на неплатен отпуск независимо от това дали е ползвал или не платения си годишен отпуск и независимо от продължителността на служебния му стаж.
(2) (Нова – ДВ, бр. 43 от 2008 г.) Органът по назначаването е длъжен да разреши ползването на неплатен отпуск до една година, веднъж през цялата служба, на държавен служител, който е в правоотношение с институция на Европейския съюз, извън случаите по чл. 81в, с Организацията на обединените нации, с Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа, с Организацията на Северноатлантическия договор или с други международни правителствени организации.
(3) (Предишна ал. 2 – ДВ, бр. 43 от 2008 г.) Неплатеният отпуск до 30 работни дни в една календарна година се признава за служебен стаж, а над 30 дни – само ако е предвидено в закон или акт на Министерския съвет.
Служебен отпуск
Чл. 65. (1) (Изм. – ДВ, бр. 95 от 2003 г.) За времето, през което държавният служител е изпратен на курсове за повишаване на квалификацията и за преквалификация, той ползва платен служебен отпуск.
(2) (Изм. – ДВ, бр. 95 от 2003 г.) За времето на предизборната кампания, през което държавният служител се кандидатира за изпълнение на мандатна длъжност в органите на държавната власт, той ползва неплатен служебен отпуск, който се признава за служебен стаж.
Отпуск за обучение
Чл. 66. (Изм. – ДВ, бр. 24 от 2006 г.) Държавният служител има право да ползва и отпуски за обучение при условия, по ред и в размери, предвидени в чл. 169 – 171а от Кодекса на труда.
Раздел VI.
Заплата (Загл. изм. – ДВ, бр. 95 от 2003 г.)
Брутна заплата
Чл. 67. (Изм. – ДВ, бр. 95 от 2003 г., в сила от 01.01.2004 г.) (1) Брутната заплата се състои от основна заплата и допълнителни възнаграждения.
(2) Минималните и максималните размери на основните заплати се установяват с акт на Министерския съвет. Органът по назначаването определя индивидуалния размер на основната заплата на държавния служител, като отчита нивото на заеманата длъжност и оценката на индивидуалното изпълнение от последното атестиране, при условия и по ред, определени от Министерския съвет.
(3) Допълнителните възнаграждения се определят за:
1. прослужено време;
2. работа в почивни и празнични дни;
3. извънреден труд;
4. работа през нощта;
5. време на разположение;
6. (изм. – ДВ, бр. 43 от 2008 г.) постигнати резултати по ред, установен със закон или с акт на Министерския съвет или с вътрешните правила за работната заплата;
7. (изм. – ДВ, бр. 43 от 2008 г.) други допълнителни случаи, определени със закон или с акт на Министерския съвет.
(4) Размерите и условията за получаване на допълнителните възнаграждения се определят с акт на Министерския съвет и не могат да бъдат по-ниски от определените в трудовото законодателство.
Гарантиран минимум
Чл. 68. (В сила от 1.01.2000 г., изм. – ДВ, бр. 95 от 2003 г.) Минималният размер на основната заплата за най-ниската длъжност, предвидена за заемане от държавен служител, се определя ежегодно със закона за държавния бюджет на Република България и не може да бъде по-нисък от размера за предходната година.
Заплата при вътрешно съвместителство
Чл. 69. (Отм. – ДВ, бр. 95 от 2003 г.)
Заплащане в почивни и в празнични дни
Чл. 70. (Отм. – ДВ, бр. 95 от 2003 г.)
Изплащане на заплата
Чл. 71. (1) Заплатата на държавния служител се изплаща на два пъти – авансово и окончателно за всеки месец, по ред, определен от органа по назначаването.
(2) Заплатата се изплаща по ведомост лично на държавния служител, на упълномощено от него лице или чрез превеждането й по негов влог.
Удръжки от заплата
Чл. 72. (1) Без съгласието на държавния служител не могат да се правят удръжки от заплатата, освен за:
1. получени аванси;
2. данъци, които по специални закони могат да се удържат от заплата;
3. надвзети суми вследствие на технически грешки;
4. запори, наложени по съответния ред.
(2) Общият размер на месечните удръжки по ал. 1 не може да надвишава размера, установен в Гражданския процесуален кодекс.
Раздел VII.
Рангове и повишаване в длъжност
Рангове
Чл. 73. (Изм. – ДВ, бр. 95 от 2003 г.) (1) Рангът е израз на професионалната квалификация на държавния служител като съвкупност от знания и умения, необходими за качествено изпълнение на длъжността.
(2) (В сила от 01.01.2004 г.) Ранговете на държавните служители се разделят в две групи: „младши ранг“ и „старши ранг“. Младшият и старшият ранг имат по пет степени.
(3) Минималният ранг за всяка длъжност се определя в Единния класификатор на длъжностите в администрацията по чл. 2, като за ръководните длъжности се определя най-малко трети младши ранг.
Определяне на ранг
Чл. 74. (Изм. – ДВ, бр. 95 от 2003 г.) (1) При постъпване за първи път на държавна служба на лицата, които нямат стаж, органът по назначаването определя пети младши ранг.
(2) При постъпване за първи път на държавна служба на лицата, които отговарят на изискванията за години професионален опит в осъществяване на съответната дейност, органът по назначаването определя ранг, съответстващ на минимално предвидения в Единния класификатор на длъжностите в администрацията по чл. 2 ранг за съответната длъжност.
(3) (Доп. – ДВ, бр. 108 от 2008 г.) При повишаване в длъжност в случаите по чл. 81а и 81б или при спечелване на конкурс от държавен служител, който притежава по-нисък ранг от минимално изискващия се за новата длъжност, но отговарящ на изискванията за години професионален опит, органът по назначаването му определя минимално предвидения в Единния класификатор на длъжностите в администрацията по чл. 2 ранг за заемане на длъжността.
(4) (Нова – ДВ, бр. 108 от 2008 г.) При преназначаване на по-висока длъжност в случаите по чл. 82, ал. 2 органът по назначаването определя на държавния служител минимално предвидения в Единния класификатор на длъжностите в администрацията по чл. 2 ранг за заемане на длъжността.
Повишаване в ранг
Чл. 75. (Изм. – ДВ, бр. 95 от 2003 г.) (1) (Изм. – ДВ, бр. 43 от 2008 г.) Повишаването в ранг се извършва на две, три или пет години – за младшите рангове, и на три, четири или пет години – за старшите рангове въз основа на атестиране чрез оценка на изпълнението на длъжността на държавния служител.
(2) (Изм. – ДВ, бр. 43 от 2008 г.) Държавният служител се повишава в следващия по-висок ранг преди минималните срокове, при условие че при атестирането е получил най-високата оценка. Следващото повишаване в ранг на предсрочно повишен в ранг държавен служител се извършва само при условията и в сроковете по ал. 1.
Атестиране
Чл. 76. (Изм. – ДВ, бр. 95 от 2003 г.) (1) Държавният служител ежегодно се атестира чрез оценка на изпълнението на длъжността.
(2) Атестирането се извършва по система от критерии, чрез които се оценяват постигането на предварително съгласувани цели, степента на изпълнение на задълженията и професионалните компетентности на държавния служител.
(3) Оценката на изпълнението на длъжността на държавния служител следва да бъде мотивирана, като се основава на обективно установени факти и обстоятелства.
(4) Държавният служител задължително се запознава с направената му оценка, по която може да изрази писмено становище.
(5) Условията и редът за провеждане на атестирането се определят с наредба на Министерския съвет.
Раздел VIII.
Обезщетения
Обезщетения при бедствие (Загл. изм. – ДВ, бр. 19 от 2005 г., загл. изм. – ДВ, бр. 35 от 2009 г., в сила от 12.05.2009 г.)
Чл. 77. (1) (Изм. – ДВ, бр. 19 от 2005 г., доп. – ДВ, бр. 102 от 2006 г., изм. – ДВ, бр. 35 от 2009 г., в сила от 12.05.2009 г.) Когато при бедствие държавният служител е възпрепятстван да се яви на работа, той получава гарантирания минимум по чл. 68.
(2) (Изм. – ДВ, бр. 19 от 2005 г., доп. – ДВ, бр. 102 от 2006 г., изм. – ДВ, бр. 35 от 2009 г., в сила от 12.05.2009 г.) Ако държавният служител е взел участие в спасителните работи при бедствие, той получава брутната си заплата.
(3) Причините за неявяването на работа и участието в спасителните работи се удостоверяват от общината.
Обезщетение на държавния служител при смърт и увреждане на неговото здраве
Чл. 78. (1) (Изм. – ДВ, бр. 95 от 2003 г.) За вреди от трудова злополука и професионално заболяване, които са причинили временна неработоспособност, инвалидност или смърт на държавния служител, съответната администрация дължи обезщетение независимо от това дали органът по назначаването или друг негов служител има вина за настъпването им.
(2) Съответната администрация дължи обезщетение и когато трудовата злополука е причинена от непреодолима сила при или по повод изпълнение на възложената работа или на каквато и да е работа и без нареждане, но в интерес на държавната служба.
(3) Съответната администрация дължи обезщетение за разликата между размера на причинената имуществена вреда и обезщетението и/или пенсията по осигурителния закон. Претенции за неимуществени вреди и пропуснати ползи се предявяват по общия исков ред.
(4) Получаването на обезщетението по предходните алинеи от наследниците на починал държавен служител поради трудова злополука или професионално заболяване не се смята за приемане на наследство.
Изключване или намаляване на отговорността
Чл. 79. (1) Съответната администрация не отговаря по чл. 78, ако пострадалият е причинил умишлено увреждането.
(2) Отговорността на съответната администрация може да се намали, ако пострадалият е допринесъл за трудовата злополука, като е допуснал груба небрежност.
Регресен иск
Чл. 80. За изплатеното на пострадалия или на неговите наследници обезщетение съответната администрация има право на иск срещу виновните служители съобразно правилата за имуществената отговорност на държавния служител.
