Раздел III.
Имуществена отговорност на държавния служител
Обхват на отговорността
Чл. 101. (1) Държавният служител отговаря за вредите, които е причинил умишлено или при груба небрежност на държавата или на гражданите чрез незаконосъобразни действия или бездействия при или по повод изпълнение на служебните му задължения.
(2) За вреди, причинени на гражданите, държавата отговаря солидарно с причинилия ги държавен служител.
(3) Отговорността на виновните държавни служители спрямо държавата – за изплатени обезщетения се осъществява в пълен размер при условията и по реда, предвидени в Кодекса на труда.
Осъществяване на отговорността
Чл. 102. Имуществената отговорност на държавния служител се осъществява по исков ред.
Глава шеста.
ПРЕКРАТЯВАНЕ НА СЛУЖЕБНОТО ПРАВООТНОШЕНИЕ
Общи основания за прекратяване на служебното правоотношение
Чл. 103. (1) Служебното правоотношение се прекратява на следните общи основания:
1. по взаимно съгласие на страните, изразено писмено; страната, към която е отправено предложението, е длъжна да вземе отношение по него и да уведоми другата страна в десетдневен срок от получаването му; ако тя не направи това, се счита, че предложението не е прието;
2. (изм. – ДВ, бр. 95 от 2003 г.) когато заповедта за прекратяване на служебното правоотношение бъде отменена от органа по назначаването или от съда и държавният служител не се яви да заеме предишната длъжност в срока по чл. 122, ал. 1;
3. (изм. – ДВ, бр. 95 от 2003 г.) при невъзможност държавният служител да изпълнява възложената му работа поради болест, довела до трайна неработоспособност, или по здравни противопоказания въз основа на заключение на трудово-експертна лекарска комисия; прекратяването в този случай не се допуска, ако има друга подходяща за здравното състояние на държавния служител длъжност в същата администрация и той е съгласен да я заеме;
4. поради несъвместимост в случаите по чл. 7, ал. 2; когато несъвместимостта е по чл. 7, ал. 2, т. 1, органът по назначаването прекратява служебното правоотношение с един от двамата държавни служители по своя преценка;
5. когато държавният служител бъде осъден на лишаване от свобода за умишлено престъпление от общ характер;
6. (нова – ДВ, бр. 95 от 2003 г.) поради изтичане на срока, за който е назначен държавният служител;
7. (нова – ДВ, бр. 95 от 2003 г.) поради завръщане на замествания държавен служител;
8. (предишна т. 6 – ДВ, бр. 95 от 2003 г.) със смъртта на държавния служител;
9. (нова – ДВ, бр. 24 от 2006 г.) поради преминаване на държавна служба в друга администрация с писмено споразумение между държавния служител и органите по назначаване на двете администрации; в този случай служебното правоотношение се прекратява, след като на държавния служител бъде връчена заповедта за назначаване в администрацията, в която преминава.
(2) (Отм. – ДВ, бр. 95 от 2003 г.)
Обезщетения при прекратяване на общо основание
Чл. 104. (1) (Изм. – ДВ, бр. 95 от 2003 г.) Когато заповедта за прекратяване на служебното правоотношение бъде отменена от органа по назначаването или от съда държавният служител има право на обезщетение в размер на брутната си заплата за цялото време, през което не заема държавна служба, но не за повече от 10 месеца. Когато е бил назначен на друга държавна служба с по-ниска заплата или е получавал възнаграждение за друга работа в по-нисък размер, той има право на разликата в заплатите или на разликата между заплатата и възнаграждението. Брутната заплата за определяне на обезщетението е определената му брутна заплата към момента на признаването на уволнението за незаконно или на неявяването му да заеме службата.
(2) В случая по чл. 103, ал. 1, т. 4, изречение второ държавният служител има право на обезщетение в размер на трикратния размер на брутната му заплата, определена към момента на прекратяването на служебното правоотношение.
(3) В случая по чл. 103, ал. 1, т. 3 държавният служител има право на обезщетение в размер на 6 брутни заплати, определено към момента на прекратяване на служебното правоотношение.
(4) (Изм. – ДВ, бр. 95 от 2003 г.) В случая по чл. 103, ал. 1, т. 8 съответната администрация поема обичайните разноски по погребението на държавния служител и изплаща обезщетение в размер на толкова брутни заплати, определени към момента на смъртта, колкото прослужени години като държавен служител има той, но не повече от 20. Обезщетението се изплаща общо на преживелия съпруг, на ненавършилите пълнолетие и на навършилите пълнолетие деца на държавния служител, когато те учат редовно в средни училища и са на възраст до 20 години или учат във висши училища и са на възраст до 25 години.
Едностранно прекратяване на служебното правоотношение от страна на държавния служител
Чл. 105. (1) Държавният служител може едностранно да прекрати служебното правоотношение, като подаде писмено заявление до органа по назначаване.
(2) Служебното правоотношение се прекратява с изтичането на едномесечен срок, който започва да тече от деня на подаване на заявлението.
(3) Органът по назначаването може да прекрати служебното правоотношение преди изтичането на срока по ал. 2, като заплати обезщетение на служителя в размер на брутната му заплата за остатъка от времето.
Едностранно прекратяване от органа по назначаването с предизвестие
Чл. 106. (1) Органът по назначаването може да прекрати служебното правоотношение с едномесечно предизвестие в следните случаи:
1. при закриване на администрацията, в която е назначен държавният служител;
2. при съкращаване на длъжността;
3. (отм. – ДВ, бр. 95 от 2003 г.)
4. (отм. – ДВ, бр. 95 от 2003 г.)
5. (изм. – ДВ, бр. 95 от 2003 г.) при придобито право на пенсия за осигурителен стаж и възраст;
6. (нова – ДВ, бр. 46 от 2010 г., в сила от 18.06.2010 г.) при наличие на условията по чл. 68 от Кодекса за социално осигуряване, когато служебното правоотношение е възникнало след като назначеният държавен служител е придобил и упражнил правото си на пенсия.
(2) В случаите по ал. 1, т. 1 и 2 държавният служител има право на обезщетение за времето, през което е останал без работа, но не за повече от два месеца. С акт на Министерския съвет може да се предвиди обезщетение за по-дълъг срок. Ако в този срок държавният служител е постъпил на друга държавна служба с по-ниска заплата, той има право на разликата за същия срок.
(3) (Изм. – ДВ, бр. 95 от 2003 г.) В случаите по ал. 1, т. 5 държавният служител има право на обезщетение в размер на толкова месечни брутни заплати, определени към момента на прекратяване на служебното правоотношение, колкото прослужени години като държавен служител има той, но не повече от 20. Ако към момента на прекратяване на служебното правоотношение държавният служител е работил в същата администрация през последните 10 години, той има право да получи 6 месечни брутни заплати, а когато е работил по-малко от 10 години – 2 месечни брутни заплати, когато това е по-благоприятно за него. Това обезщетение може да бъде получено само веднъж. Обезщетението се дължи и в случаите, когато служебното правоотношение е прекратено едностранно от държавния служител или по взаимно съгласие и към момента на прекратяването държавният служител е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст.
(4) (Изм. – ДВ, бр. 95 от 2003 г.) При неспазване на срока на предизвестие от органа по назначаването на държавния служител се дължи обезщетение в размер на брутната заплата за неспазения срок на предизвестието.
(5) (Нова – ДВ, бр. 46 от 2010 г., в сила от 18.06.2010 г.) В случаите по ал. 1, т. 6 органът по назначаване може да получи служебно от Националния осигурителен институт информация относно наличието на упражнено право на пенсия от държавния служител. Националният осигурителен институт предоставя информацията безвъзмездно в 14-дневен срок от получаване на искането.
Едностранно прекратяване от органа по назначаването без предизвестие
Чл. 107. (1) (Предишен текст на чл. 107 – ДВ, бр. 95 от 2003 г.) Органът по назначаването прекратява служебното правоотношение без предизвестие, когато:
1. държавният служител бъде лишен с присъда от правото да упражнява професия или да заема длъжността, на която е назначен;
2. държавният служител откаже да заеме предложената му подходяща служба при трудоустрояване;
3. държавният служител бъде дисциплинарно уволнен;
4. държавният служител не спази задължението си за уведомяване по чл. 27;
5. (нова – ДВ, бр. 95 от 2003 г.) е налице обективна невъзможност държавният служител да изпълнява служебните си задължения извън случаите по чл. 103, ал. 1, т. 3;
6. (нова – ДВ, бр. 95 от 2003 г.) заеманата от служителя длъжност трябва да бъде освободена за възстановяване на незаконно уволнен държавен служител, заемал преди това същата длъжност;
7. (нова – ДВ, бр. 95 от 2003 г.) държавният служител е назначен при неспазване на условията по чл. 7 и нарушението съществува и към момента на прекратяване на правоотношението;
8. (нова – ДВ, бр. 94 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г., изм. – ДВ, бр. 97 от 2010 г., в сила от 10.12.2010 г.) с влязъл в сила акт е установен конфликт на интереси по Закона за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси.
(2) (Нова – ДВ, бр. 95 от 2003 г., доп. – ДВ, бр. 24 от 2006 г.) Органът по назначаването може да прекрати служебното правоотношение без предизвестие с държавен служител, получил възможно най-ниската обща оценка при атестиране в едномесечен срок от получаване на окончателната оценка.
(3) (Нова – ДВ, бр. 95 от 2003 г.) В случаите по ал. 1, т. 6 освободеният държавен служител има право на обезщетение за времето, през което е останал без работа, но за не повече от два месеца. С акт на Министерския съвет може да се предвиди обезщетение за по-дълъг срок. Ако в този срок държавният служител е постъпил на друга държавна служба с по-ниска заплата, той има право на разликата за същия срок.
Прекратяване на служебното правоотношение по инициатива на органа по назначаването срещу уговорено обезщетение
Чл. 107а. (Нов – ДВ, бр. 95 от 2003 г.) (1) Органът по назначаването може да предложи на държавния служител прекратяване на служебното правоотношение срещу обезщетение в размер на не повече от 6-кратния размер на последната получена месечна брутна заплата. Ако служителят не се произнесе писмено по предложението в 7-дневен срок, смята се, че то не е прието.
(2) Ако държавният служител приеме предложението по ал. 1, органът по назначаването е длъжен да му изплати уговореното обезщетение заедно с връчването на заповедта за прекратяване на служебното правоотношение.
Закрила при прекратяване на служебното правоотношение
Чл. 107б. (Нов – ДВ, бр. 95 от 2003 г., изм. – ДВ, бр. 24 от 2006 г.) (1) Органът по назначаването може да прекрати служебното правоотношение с държавна служителка, която ползва отпуск за бременност и раждане, само на основание чл. 106, ал. 1, т. 1.
(2) (Доп. – ДВ, бр. 103 от 2009 г., в сила от 29.12.2009 г.) Органът по назначаването не може да прекрати служебното правоотношение на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 с държавна служителка, която е бременна или е в напреднал етап на лечение ин-витро. Прекратяването в този случай се допуска, ако има друга подходяща длъжност в същата администрация и служителката откаже да я заеме.
Акт за прекратяване на служебното правоотношение
Чл. 108. (1) (Предишен текст на чл. 108, доп. – ДВ, бр. 95 от 2003 г.) Служебното правоотношение се прекратява от органа по назначаването с административен акт, който се издава в писмена форма и трябва да съдържа правното основание за прекратяване, дължимите обезщетения и придобития ранг на държавна служба. В случаите по чл. 107, ал. 1, т. 5 се посочват и фактическите обстоятелства, обуславящи обективната невъзможност за изпълнение на служебните задължения.
(2) (Нова – ДВ, бр. 95 от 2003 г.) При прекратяване на служебното правоотношение, с изключение на случаите по чл. 107, ал. 1, т. 1, 3 и 7, държавният служител запазва ранга си.
Забрана за облагане
Чл. 109. (Отм. – ДВ, бр. 110 от 2001 г., в сила от 01.01.2002 г.)
Глава седма.
СЛУЖЕБНА КНИЖКА И СЛУЖЕБЕН СТАЖ
Служебна книжка
Чл. 110. Служебната книжка е официален удостоверителен документ за вписаните в нея обстоятелства, свързани със служебната дейност.
Представяне или издаване
Чл. 111. (1) (Доп. – ДВ, бр. 95 от 2003 г.) При постъпване на работа държавният служител е длъжен да представи на лице, определено от органа по назначаването служебната си книжка.
(2) Когато държавният служител постъпва за първи път на държавна служба, органът по назначаването е длъжен в срок 10 дни да му издаде служебна книжка. Постъпването за първи път на служба се удостоверява от държавния служител с декларация.
(3) (Доп. – ДВ, бр. 95 от 2003 г.) Служебната книжка се съхранява от лице, определено от органа по назначаването.
Съдържание
Чл. 112. (1) В служебната книжка се вписват:
1. трите имена;
2. адресът и единният граждански номер;
3. образованието, професията, специалността и рангът;
4. заеманата длъжност и организационното звено, в което служи;
5. размерът на основната заплата;
6. датата на постъпване на служба;
7. датата и основанието за прекратяване на служебното правоотношение;
8. продължителността на времето, което се признава за служебен стаж;
9. изплатените обезщетения при прекратяване на служебното правоотношение;
10. (изм. – ДВ, бр. 59 от 2007 г., в сила от 01.03.2008 г.) запорни съобщения, предвидени в чл. 512, ал. 4 от Гражданския процесуален кодекс.
(2) (Изм. – ДВ, бр. 95 от 2003 г.) Определеното от органа по назначаването лице е длъжно точно и своевременно да вписва в служебната книжка данните по ал. 1 и настъпилите промени в тях.
Вписване на прекратяването
Чл. 113. (Изм. – ДВ, бр. 95 от 2003 г.) При прекратяване на служебното правоотношение определеното от органа по назначаването лице е длъжно незабавно да впише в служебната книжка данните, свързани с прекратяването, и да я предаде на държавния служител.
Възстановяване на изгубена служебна книжка
Чл. 114. Когато служебната книжка бъде изгубена, органът по назначаването му издава нова, като в нея се вписват необходимите данни, съдържащи се в служебното досие.
Служебен стаж
Чл. 115. Служебен стаж по смисъла на този закон е времето, през което държавният служител е работил на държавна служба, включително и на стажантски длъжности, доколкото друго не е предвидено в този или в друг закон.
Признаване на служебен стаж
Чл. 116. За служебен стаж се признава и времето по служебното правоотношение, през което държавният служител не е работил, в следните случаи:
1. почивните и празничните дни;
2. ползваните платени отпуски независимо от тяхното основание и начина им на плащане;
3. ползваните неплатени отпуски, установени с този закон или с други нормативни актове, когато това изрично е предвидено;
4. (изм. – ДВ, бр. 95 от 2003 г.) ползваните неплатени отпуски за временна неработоспособност;
5. времето за отстраняване от работа във връзка с дисциплинарно дело за уволнение и възбудено наказателно преследване за извършено престъпление въз връзка с изпълнение на службата, ако държавният служител не е бил наказан или е бил оправдан, или наказателното преследване е било прекратено поради това, че не е извършил деянието или че извършеното деяние не съставлява престъпление;
6. други случаи, установени от Министерския съвет.
Служебен стаж при нищожно служебно правоотношение
Чл. 117. Времето, прекарано на служба до признаването на служебното правоотношение за нищожно, ако държавният служител е действал добросъвестно при възникването му, се признава за служебен стаж.
Време, което се признава за служебен стаж, без да е възникнало служебно правоотношение
Чл. 118. За служебен стаж се признава и времето, през което не е съществувало служебно правоотношение, в следните случаи:
1. държавният служител не е бил на служба поради уволнение, което е признато за незаконно от компетентните органи – от датата на уволнението до възстановяването му на служба;
2. лицето е изтърпявало наказание лишаване от свобода, което впоследствие е признато по съответния ред за неоснователно наложено;
3. трудоустроеният или бременната служителка не са били на служба, тъй като не е предоставена подходяща служба от органа по назначаването съобразно предписанията на здравните органи;
4. майката, бащата, осиновителката или осиновителят се грижат за отглеждането на дете до навършването на 3-годишна възраст;
5. (доп. – ДВ, бр. 99 от 2001 г.) лицето е било президент или вицепрезидент на Република България, народен представител, конституционен съдия, председател или член на Сметната палата, главен прокурор, председател на Върховния административен и Върховния касационен съд, министър-председател, заместник министър-председател, министър, заместник-министър, областен управител, заместник областен управител, едноличен орган, негов заместник или член на колегиален орган по чл. 19, ал. 4 от Закона за администрацията, кмет на община или заместник-кмет на община;
6. (изм. – ДВ, бр. 24 от 2006 г.) лицето е работило като член на политически кабинет, съветник или експерт към него;
7. в други случаи, установени със закон или акт на Министерския съвет.
Изчисляване на служебния стаж
Чл. 119. Изчисляването на служебния стаж се извършва по реда, определен в чл. 355 от Кодекса на труда.
Подзаконова уредба
Чл. 120. Министерският съвет издава наредба по прилагането на тази глава.
Глава осма.
ЗАЩИТА СРЕЩУ НЕЗАКОННО ПРЕКРАТЯВАНЕ НА СЛУЖЕБНОТО ПРАВООТНОШЕНИЕ
Оспорване законността на прекратяването
Чл. 121. (1) Държавният служител има право да оспори законността на прекратяването на служебното си правоотношение пред органа по назначаването или пред съда чрез органа по назначаването и да иска:
1. отмяна на акта, с който то е прекратено;
2. (отм. – ДВ, бр. 95 от 2003 г.)
3. обезщетение за времето, през което не е бил на служба поради прекратяването;
4. поправка на основанието за прекратяване на служебното правоотношение, вписано в служебната книжка или в други документи.
(2) Органът по назначаването може и по свой почин да отмени заповедта за прекратяване на служебното правоотношение.
Възстановяване на предишната държавна служба
Чл. 122. (1) (Изм. – ДВ, бр. 95 от 2003 г.) При отменяне на заповедта за прекратяване на служебното правоотношение от органа по назначаването или от съда държавният служител се възстановява на предишната длъжност, ако се яви в съответната администрация в двуседмичен срок от влизането в сила на административния акт или на съдебното решение.
(2) (Изм. и доп. – ДВ, бр. 95 от 2003 г.) По реда на ал. 1 се възстановява на предишната длъжност и държавен служител, чието служебно правоотношение е прекратено по реда на чл. 107, ал. 1, т. 1 поради влязла в сила оправдателна присъда.
(3) (Нова – ДВ, бр. 95 от 2003 г.) Когато възстановен по реда на ал. 1 държавен служител не бъде допуснат да изпълнява съответната длъжност, той има право и на обезщетение в размер на брутната му заплата от деня на явяването му на работа до действителното му допускане да изпълнява служебните си задължения.
Вписване на промени в прекратяването
Чл. 123. (1) Когато актът за прекратяването на служебното правоотношение бъде отменен от органа по назначаването или от съда, или бъде поправено основанието за прекратяване на служебното правоотношение, настъпилата промяна се вписва в служебната книжка на държавния служител.
(2) Вписването в служебната книжка се извършва служебно.
Глава девета.
СПОРОВЕ
Подсъдност
Чл. 124. (1) (Изм. – ДВ, бр. 30 от 2006 г., в сила от 12.07.2006 г., а относно замяната на думата „окръжния“ с „административния“ – в сила от 01.03.2007 г.) Споровете относно възникването, съдържанието и прекратяването на служебните правоотношения, както и относно налагането на дисциплинарна отговорност са подсъдни на административните съдилища или Върховния административен съд по реда на Административнопроцесуалния кодекс в зависимост от органа, издал съответния акт.
(2) Обжалването на актовете не спира тяхното изпълнение.
Имуществени спорове
Чл. 125. Имуществените спорове по този закон се предявяват в 3-годишен срок по общия исков ред.
Безплатно производство
Чл. 126. По производствата по тази глава не се събират държавни такси.
Глава десета.
КОНТРОЛ (ИЗМ. – ДВ, БР. 95 ОТ 2003 Г., ЗАГЛ. ИЗМ. – ДВ, БР. 24 ОТ 2006 Г.)
Контролни органи
Чл. 127. (Изм. – ДВ, бр. 95 от 2003 г.) (1) (Изм. – ДВ, бр. 24 от 2006 г., изм. – ДВ, бр. 77 от 2010 г.) Цялостният контрол по изпълнение на този закон се осъществява от Министерския съвет.
(2) (Изм. – ДВ, бр. 24 от 2006 г., изм. – ДВ, бр. 77 от 2010 г.) Специализираната контролна дейност по спазването на законодателството, свързано с изпълнението на държавната служба, и на правата и задълженията на страните по служебното правоотношение се извършва от Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“.
(3) (Отм. – ДВ, бр. 24 от 2006 г., нова – ДВ, бр. 77 от 2010 г.) Контролът по ал. 1 и 2 се извършва от инспектори.
Дейност на инспекторите
Чл. 128. (Изм. – ДВ, бр. 95 от 2003 г., изм. – ДВ, бр. 24 от 2006 г.) (1) (Предишен текст на чл. 128, доп. – ДВ, бр. 43 от 2008 г., изм. – ДВ, бр. 77 от 2010 г.) Инспекторите извършват общи и специализирани проверки по утвърден от изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ годишен план, както и внезапни проверки по сигнали на ръководителите на инспекторатите в административните структури и на синдикалните организации или по жалби от държавни служители.
(2) (Нова – ДВ, бр. 43 от 2008 г.) За резултатите от всяка проверка инспекторът съставя протокол, който се подписва от него и от проверявания орган по назначаването, а при отказ – от един свидетел, името и точният адрес на който се отбелязват.
Права на инспекторите
Чл. 129. (Изм. – ДВ, бр. 95 от 2003 г.) В рамките на своята компетентност инспекторите имат право:
1. да изискват от органите по назначаването обяснения и представяне на всички необходими документи, книжа и сведения във връзка с упражняването на контрола;
2. да се осведомяват пряко от държавните служители по всички въпроси във връзка с упражняването на контрола.
Задължения на инспекторите
Чл. 130. (Изм. – ДВ, бр. 95 от 2003 г.) Инспекторите са длъжни:
1. да пазят в тайна поверителните сведения, които са им станали известни във връзка с упражняването на контрола;
2. да пазят в тайна източника, от който е получен сигнал за нарушение на служебното правоотношение.
Задължителни предписания
Чл. 131. (Изм. – ДВ, бр. 95 от 2003 г., изм. – ДВ, бр. 24 от 2006 г., изм. – ДВ, бр. 43 от 2008 г.) (1) За предотвратяване и преустановяване на нарушенията, свързани със законодателството за държавния служител, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях инспекторите дават задължителни предписания на органа по назначаването.
(2) Задължителните предписания се дават в протокола по чл. 128, ал. 2, като се определят действията, които органът по назначаването трябва да предприеме, както и срокът за тяхното изпълнение.
(3) Задължителните предписания могат да се обжалват по реда на Административнопроцесуалния кодекс, като обжалването не спира изпълнението.
Сигнална функция
Чл. 132. (Нов – ДВ, бр. 95 от 2003 г., изм. – ДВ, бр. 43 от 2008 г.) Когато при проверките се установят нарушения, които съдържат данни за извършено престъпление или други правонарушения, инспекторите уведомяват органите на прокуратурата.
Административнонаказателна отговорност (Загл. изм. – ДВ, бр. 43 от 2008 г.)
Чл. 133. (Нов – ДВ, бр. 95 от 2003 г.) (1) (Изм. – ДВ, бр. 24 от 2006 г., изм. и доп. – ДВ, бр. 43 от 2008 г.) Който не изпълни задължително предписание по чл. 131, се наказва с глоба от 500 до 1500 лв.
(2) Който противозаконно пречи на контролен орган да изпълни служебните си задължения, се наказва с глоба от 1000 до 5000 лв., ако не подлежи на по-тежко наказание.
(3) (Нова – ДВ, бр. 108 от 2008 г.) Орган по назначаването, който не изпълни задължително предписание по чл. 131, се наказва с глоба от 2000 до 5000 лв., когато:
1. не е спазил изискването по чл. 9а, ал. 1 или срока по чл. 9а, ал. 3;
2. не е допуснал до участие в конкурс лице с трайно увреждане, което отговаря на обявените изисквания;
3. не е обявил конкурс за свободните длъжности, определени за хора с трайни увреждания съгласно чл. 10а, ал. 3;
4. е отказал да назначи кандидат с трайно увреждане, класиран на първо място в конкурс по чл. 10а, ал. 3.
(4) (Нова – ДВ, бр. 108 от 2008 г.) Глобите по ал. 3 се внасят в приход на Агенцията за хората с увреждания за финансиране на проекти и програми за заетост и обучение.
Установяване на нарушенията, издаване, обжалване и изпълнение на наказателните постановления
Чл. 134. (Нов – ДВ, бр. 95 от 2003 г.) (1) (Изм. – ДВ, бр. 43 от 2008 г.) Актовете за установяване на административните нарушения се съставят от инспекторите.
(2) (Изм. – ДВ, бр. 24 от 2006 г., изм. – ДВ, бр. 77 от 2010 г.) Наказателните постановления се издават от изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ или от оправомощени от него длъжностни лица.
(3) Установяването на нарушенията, издаването, обжалването и изпълнението на наказателните постановления се извършва по реда на Закона за административните нарушения и наказания.
Допълнителни разпоредби
§ 1. (Нов – ДВ, бр. 95 от 2003 г., отм. – ДВ, бр. 94 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г., нов – ДВ, бр. 103 от 2009 г., в сила от 29.12.2009 г.) По смисъла на този закон „жени (служителки) в напреднал етап на лечение ин-витро“ са жени (служителки), които са в етап на лечение чрез методите на асистирана репродукция, включващ периода от фоликуларната пункция до ембриотрансфера, но не повече от 20 дни.
