Въпреки наложилото се мнение, че най-големите задължения са към банките, това не отговаря на фактите от статистиката. Най-големият проблем е с междуфирмената задлъжнялост, която е от порядъка на 100-160 млрд. лв. Голяма част от фирмите, които ще фалират тази година, са тези, които не са управлявали вземанията си. На този етап най-рисковите сектори в българската икономика са селското стопанство, търговията на дребно и едро и недвижимите имоти. От фирми и хора в тези сектори е почти невъзможно да бъдат събрани някакви вземания, въпрки голямата роля на доброволното събиране, каквото практикуват колекторските фирми.
До няколко седмици ще започне да функционира Единният публичен регистър на длъжниците по предложение на фирмите, събиращи дългове, Камарата на частните съдебни изпълнители и НАП. Той ще е по подобие на Централния кредитен регистър, от който сега банките вземат информация за това кой колко кредита и от коя финансова институция е получил. Този регистър ще може да се ползва от държавните институции, както и от фирмите, които събират дългове. Регистърът няма да бъде публичен, а до него ще имат достъп само частните съдия-изпълнители. Всеки гражданин и фирма може да поиска справка дали е длъжник, преди да сключи дадена сделка срещу такса от 10 лв. В регистъра ще бъдат обявявани само висящите изпълнителни дела. При положение, че задълженията са погасени, данните ще бъдат заличавани от масива на ЧСИ. Ще може да се вижда и кой частен съдия-изпълнител работи по даденото дело, за да не се получава дублиране.
Идеята е Единният публичен регистър на длъжниците да се състои от две части:
√ В първата част да се вписват фирмите, които са некоректни платци.
√ Във втората част да се публикуват имената на хора, които са натрупали дългове за ток, вода, парно, GSM, уреди на изплащане и всякакъв друг вид задължения, без кредитите.
За целта предварително трябва да се уточнят критериите, по които една фирма или физическо лице ще се качват в „черния” списък.
Не е изключено Единният публичен регистър на длъжниците да се свърже със системата на КАТ и да се вижда кой какъв автомобил има.
На дневен ред стои приемането на предложението да се правят запори на банковите сметки по електронен път. По този начин ще се избегне възможността да има движения по сметките, преди банката да ги е регистрирала в своята система.
