Максималният срок, за който може да бъде сключен договор за наем, съгласно чл.229 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) е 10 години. Ако този срок не бъде продължен, като се сключи нов договор за наем или с анекс към стария договор с нов срок, наемателят е длъжен да освободи имота на собстеника му, съгласно чл.233, ал. 1 от ЗЗД.
Има възможност наемният договор да бъде продължен за неопределено време (т.е. да стане безсрочен) по силата на чл.236, ал. 1 от ЗЗД, но това също става с писмен анекс към настоящия договор. Ако след изтичане на договора наемателят продължи ползването на имота въпреки противопоставянето на наемодателя, той дължи обезщетение и трябва да изпълнява всички задължения, произтичащи от прекратения наемен договор. Право на наемодателя в този случай е да предяви съдебен иск срещу наемателя, да иска осъждането му да освободи имота и да заплати на собственика обезщетение за периода, в който живее след изтичане срока на договора. Размерът на обезщетението се определя от наемодателя, като обикновено той е равен на месечния наем преди изтичане на договора.
При предсрочно прекратяване на наемния договор страната, която го прекратява е длъжна да обяви намеренията си с писмено предизвестие най-малко един месец предварително (ако в договора не е уговорен друг срок), в противен случай дължи обезщетение на другата страна в размера на един месечен наем (или наема за уговорения срок на предизвестието).
Договор за наем
