Стотици хиляди левове са откраднати от банкови сметки на българи през последните години, а в световен мащаб кражбите са за милиарди. Кражбата на пари директно от банковата сметка на жертвата е все по-често похват, като за съжаление се случва престъплението да бъде открито след време.
Съществуват няколко основни начина банкова сметка да бъде източена през интернет, и по-долу ще разгледаме най-разпространените от тях.
►Фишинг
Използва се специална компютърна програма, която генерира произволни email адреси. Най-често в текста им се упоменава, че има проблем с акаунта на даден потребител до банковата му сметка през интернет или до профила му в сайт за пазаруване. Жертвата бива приканена да изпрати отговор на полученото писмо, в който да напише потребителското име и паролата си.
Експертите съветват да не се отварят писма от непознат подател или много внимателно да се чете кой ги изпраща.
В огромна част от случите електронният адрес на подателя на пръв поглед е много близък до този на истинската компания, но внимателното прочитане ще ви разкрие разлики, които могат да ви струват наистина много средства.
►Фарминг
При този метод се използват фалшиви уеб сайтове, имитиращи сайта на банка или друга официална институция. При фарминга няма разпращане на писма.
Прави се DNS poisoning или чрез промяна на hosts файла в компютъра на жертвата. По този начин се пренасочва трафикът от определен официален уеб сайт към друг, който е негово копие и има за цел кражба на лична информация.
►Вишинг (войс фишинг)
За източване на сметки се използва и методът вишинг. Вишинг имейлите съдържат телефонен номер, на който се препоръчва да се обадят потребителите, за да потвърдят данните си.
Големи възможности за кражби открива и заразяването на компютъра с вирус. Чрез него престъпникът получава пълен достъп до всички данни от компютъра на жертвата, включително и банкови сертификати.
След като крадецът се сдобие с данните на жертвата източването на сметката вече е лесно.
Кражба или загуба на лични документи
►Човешки проксита
Това е най-трудният начин за кражба на пари. Един от способите е да бъдат заразявани компютрите чрез физически достъп до тях, като се използват хората, които се занимават с хардуерна или софтуерна поддръжка. С помощта на флашка се заразява компютърът, от който се осъществяват банковите разплащания. Възможно е вирус от подобно естество да попадне при свалянето на торент или разглеждането на порно сайтове.
Експертите съветват да се използват легални антивирусни програми, чиято поддръжка на година е около 40 лева.
Друг сигурен начин е универсалният електронен подпис или така наречената виртуална кредитна карта, коментират още специалистите.
За да могат да оперират с личните данни на всеки потребител, собствениците на сайтове трябва да имат и позволение за това от Комисията за защита на личните данни. За да стане администратор на лични данни всеки трябва да подаде заявление за това в комисията. Режимът, засягащ правото на администратора да обработва лични данни е регистрационен, а не лицензионен. Не може обаче точно да се каже колко са сайтовете, които имат регистрация за боравене с лични данни, сред които номера на банкови сметки и банкови карти.
Тъй като интернет е световна мрежа, мнозинството субекти в нея не кореспондират с българското законодателство.
Според Закона за паричните преводи, електронните платежни инструменти и платежните системи, когато съществуват обосновани съмнения около самоличността на притежателя на съответна банкова карта, търговецът може да изиска от него представянето на документ за самоличност.
