В сила от 27.08.1999 г.
Обн. ДВ. бр.67 от 27 Юли 1999г., изм. ДВ. бр.1 от 4 Януари 2000г., изм. ДВ. бр.25 от 16 Март 2001г., изм. ДВ. бр.99 от 20 Ноември 2001г., изм. ДВ. бр.110 от 21 Декември 2001г., изм. ДВ. бр.45 от 30 Април 2002г., изм. ДВ. бр.95 от 28 Октомври 2003г., изм. ДВ. бр.70 от 10 Август 2004г., изм. ДВ. бр.19 от 1 Март 2005г., изм. ДВ. бр.24 от 21 Март 2006г., изм. ДВ. бр.30 от 11 Април 2006г., изм. ДВ. бр.102 от 19 Декември 2006г., изм. ДВ. бр.59 от 20 Юли 2007г., изм. ДВ. бр.64 от 7 Август 2007г., изм. ДВ. бр.43 от 29 Април 2008г., изм. ДВ. бр.94 от 31 Октомври 2008г., изм. ДВ. бр.108 от 19 Декември 2008г., изм. ДВ. бр.35 от 12 Май 2009г., изм. ДВ. бр.42 от 5 Юни 2009г., изм. ДВ. бр.74 от 15 Септември 2009г., изм. ДВ. бр.103 от 29 Декември 2009г., изм. ДВ. бр.15 от 23 Февруари 2010г., изм. ДВ. бр.46 от 18 Юни 2010г., изм. ДВ. бр.58 от 30 Юли 2010г., изм. ДВ. бр.77 от 1 Октомври 2010г., изм. ДВ. бр.91 от 19 Ноември 2010г., изм. ДВ. бр.97 от 10 Декември 2010г., изм. ДВ. бр.1 от 4 Януари 2011г., изм. ДВ. бр.18 от 1 Март 2011г.
Глава първа.
ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ
Предмет
Чл. 1. С този закон се уреждат възникването, съдържанието и прекратяването на служебните правоотношения между държавата и държавния служител при и по повод изпълнението на държавната служба, доколкото друго не е предвидено в специален закон.
Държавен служител
Чл. 2. (Изм. – ДВ, бр. 95 от 2003 г.) (1) Държавен служител е лице, което по силата на административен акт за назначаване заема платена щатна длъжност в държавната администрация и подпомага орган на държавната власт при осъществяване на неговите правомощия.
(2) Длъжностите, които се заемат от държавни служители, се определят в Единен класификатор на длъжностите в администрацията, който се приема от Министерския съвет и се обнародва в „Държавен вестник“.
(3) Длъжностното разписание се утвърждава от органа по назначаването на съответната администрация.
(4) (Изм. и доп. – ДВ, бр. 24 от 2006 г., доп. – ДВ, бр. 43 от 2008 г., изм. – ДВ, бр. 77 от 2010 г.) Длъжностните характеристики се утвърждават от главния секретар, съответно от секретаря на общината, или от упълномощен от него служител на ръководна длъжност. Длъжностната характеристика на главния секретар, съответно на секретаря на общината, се утвърждава от органа по назначаването. Структурата на длъжностните характеристики и процедурите за тяхното разработване и изменение се определят с наредба на Министерския съвет.
Изключения
Чл. 3. (Изм. – ДВ, бр. 24 от 2006 г.) Не са държавни служители по смисъла на този закон лицата, които:
1. са еднолични органи или техни заместници;
2. са членове на колегиални органи;
3. са членове на политически кабинети или съветници и експерти към тях, с изключение на ръководителя на звеното за връзки с обществеността;
4. изпълняват технически функции в администрацията.
Изисквания при изпълнение на държавната служба
Чл. 4. (1) Държавният служител при изпълнение на своята служба се ръководи от:
1. закона и законосъобразните актове на органите на държавната власт;
2. спазването и защитата на правата, законните интереси и свободите на гражданите;
3. интересите на държавата.
(2) Държавният служител при изпълнение на своята служба трябва да бъде политически неутрален.
Видове държавни служители
Чл. 5. (1) В зависимост от характера на служебните си задължения и степента на професионалната си подготовка държавните служители са ръководни служители и експерти.
(2) (Доп. – ДВ, бр. 24 от 2006 г., изм. и доп. – ДВ, бр. 43 от 2008 г., изм. и доп. – ДВ, бр. 42 от 2009 г.) Ръководните служители, които заемат длъжностите главен секретар, секретар на община, главен директор на главна дирекция, директор на дирекция и ръководител на инспекторат, са висши държавни служители.
(3) Експертът изпълнява служба, подпомагаща осъществяването на функции на държавната власт.
Глава втора.
ВЪЗНИКВАНЕ НА СЛУЖЕБНОТО ПРАВООТНОШЕНИЕ
Изпълнение на държавна служба
Чл. 6. (1) (Предишен текст на чл. 6 – ДВ, бр. 99 от 2001 г.) Държавният служител изпълнява държавната служба въз основа на назначаване от компетентен орган на държавна власт.
(2) (Нова – ДВ, бр. 99 от 2001 г., изм. – ДВ, бр. 24 от 2006 г., доп. – ДВ, бр. 43 от 2008 г.) Органът по назначаването може да възложи отделни свои правомощия по служебното правоотношение с лицата от администрацията на главния секретар, съответно на секретаря на общината, с изключение на назначаването, преместването по чл. 81б, прекратяването на правоотношението, както и налагането на дисциплинарни наказания по чл. 90, ал. 1, т. 3, 4 и 5.
(3) (Нова – ДВ, бр. 24 от 2006 г.) Правомощия по ал. 2 могат да се възложат и на ръководителите на териториални звена или на териториални поделения, създадени с нормативен акт.
Условия за назначаване
Чл. 7. (1) За държавен служител може да бъде назначено лице, което:
1. (доп. – ДВ, бр. 43 от 2008 г.) е български гражданин, гражданин на друга държава – членка на Европейския съюз, на друга държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или на Конфедерация Швейцария;
2. е навършило пълнолетие;
3. не е поставено под запрещение;
4. не е осъждано за умишлено престъпление от общ характер на лишаване от свобода;
5. не е лишено по съответен ред от правото да заема определена длъжност;
6. отговаря на специфичните изисквания, предвидени в нормативните актове за заемане на съответната длъжност.
(2) Не може да бъде назначавано за държавен служител лице, което:
1. (изм. – ДВ, бр. 95 от 2003 г., доп. – ДВ, бр. 94 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г.) би се оказало в йерархическа връзка на ръководство и контрол със съпруг или съпруга, с лице, с което е във фактическо съжителство, роднина по права линия без ограничения, по съребрена линия до четвърта степен включително или по сватовство до четвърта степен включително;
2. (доп. – ДВ, бр. 95 от 2003 г., изм. – ДВ, бр. 94 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г.) е едноличен търговец, неограничено отговорен съдружник в търговско дружество, управител, търговски пълномощник, търговски представител, прокурист, търговски посредник, ликвидатор или синдик, член на орган на управление или контрол на търговско дружество или кооперация;
3. е народен представител;
4. (изм. – ДВ, бр. 95 от 2003 г.) е съветник в общински съвет – само за съответната общинска администрация;
5. заема ръководна или контролна длъжност в политическа партия;
6. работи по трудово правоотношение, освен като преподавател във висше училище.
(3) (Нова – ДВ, бр. 94 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г.) Държавен служител може да участва като представител на държавата или общината в органите на управление или контрол на търговските дружества с държавно или общинско участие в капитала или на юридическите лица, създадени със закон, за което не получава възнаграждение.
(4) (Нова – ДВ, бр. 43 от 2008 г., предишна ал. 3 – ДВ, бр. 94 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г.) За висши държавни служители, както и на длъжности, свързани с изпълнението на функции в областта на отбраната, обществения ред, външната политика, националната сигурност и опазването на държавната тайна, могат да се назначават само български граждани.
(5) (Предишна ал. 3 – ДВ, бр. 43 от 2008 г., предишна ал. 4 – ДВ, бр. 94 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г.) На ръководни длъжности могат да бъдат назначавани само лица с висше образование.
(6) (Предишна ал. 4 – ДВ, бр. 43 от 2008 г., предишна ал. 5 – ДВ, бр. 94 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г., доп. – ДВ, бр. 108 от 2008 г.) При заемане на държавна служба не се допускат дискриминация, привилегии или ограничения, основани на раса, народност, етническа принадлежност, пол, произход, религия, убеждения, членуване в политически, синдикални и други обществени организации или движения, лично, обществено и имуществено положение или на наличие на увреждане.
Заявление за назначаване на държавна служба
Чл. 8. (1) За заемане на държавна служба се подава писмено заявление за назначаване.
(2) (Изм. – ДВ, бр. 24 от 2006 г., изм. – ДВ, бр. 77 от 2010 г.) Към заявлението се прилагат необходимите документи за заемането на съответната длъжност, определени в наредба на Министерския съвет.
(3) При подаването на заявлението за заемане на държавна служба кандидатът подписва декларация за обстоятелствата по чл. 7, ал. 2.
Основание за възникване на служебното правоотношение
Чл. 9. (1) Служебното правоотношение възниква въз основа на административен акт.
(2) (Изм. – ДВ, бр. 95 от 2003 г.) Служебното правоотношение е за неопределен срок, освен когато в закон е посочено друго.
Определяне на длъжности за хора с трайни увреждания
Чл. 9а. (Нов – ДВ, бр. 108 от 2008 г.) (1) Органът по назначаването определя за хора с трайни увреждания най-малко:
1. две на сто от общия брой на длъжностите за заемане по служебно правоотношение в администрация с обща численост на персонала над 50 души;
2. една длъжност за заемане по служебно правоотношение в администрация с обща численост на персонала от 26 до 50 души.
(2) Заемането на длъжностите по ал. 1 се извършва след провеждане на конкурс, в който участват само хора с трайни увреждания.
(3) Длъжностите по ал. 1 се определят ежегодно до 31 март от органа по назначаването и при необходимост се променят от него.
Задължителен конкурс (Загл., изм. – ДВ, бр. 95 от 2003 г.)
Чл. 10. (Изм. – ДВ, бр. 95 от 2003 г.) (1) Постъпването на държавна служба в съответната администрация задължително се предхожда от конкурс.
(2) Назначаването на всяка длъжност на държавен служител се извършва чрез конкуренция, основана на професионални качества.
(3) (Нова – ДВ, бр. 24 от 2006 г.) Конкурс не се провежда в случаите по чл. 16а, 81а и 81б, както и за длъжността ръководител на звеното за връзки с обществеността.
(4) (Нова – ДВ, бр. 24 от 2006 г.) В новосъздадена администрация на длъжност за държавен служител може да бъде назначавано лице без конкурс до заемането на длъжността по реда на ал. 1 и 2, но за срок не по-дълъг от 6 месеца. В този случай не се допуска преназначаване без конкурс на друга длъжност в същата или в друга администрация.
Обявяване на конкурс
Чл. 10а. (Нов – ДВ, бр. 95 от 2003 г.) (1) Конкурсът се обявява от органа по назначаването, който със заповед определя:
1. длъжността, за която се провежда конкурсът;
2. минималните и специфичните изисквания, предвидени в нормативните актове за заемане на съответната длъжност;
3. начина за провеждане на конкурса;
4. необходимите документи, мястото и срока за подаването им, който не може да бъде по-кратък от 10 дни и по-дълъг от 14 дни от публикуването на обявлението за конкурса;
5. общодостъпното място, на което ще се обявяват списъците или други съобщения във връзка с конкурса.
(2) Обявлението за конкурса се публикува в регистъра по чл. 61, ал. 1 от Закона за администрацията, в един централен или местен ежедневник и се поставя на общодостъпното място по ал. 1, т. 5. В обявлението трябва да се съдържат всички данни по ал. 1.
(3) (Нова – ДВ, бр. 108 от 2008 г.) Органът по назначаването обявява конкурс за свободните длъжности, определени за хора с трайни увреждания, поне веднъж на 4 месеца от публикуването на обявлението за конкурса до тяхното заемане, при спазване на ал. 1 и 2.
Конкурсна комисия
Чл. 10б. (Нов – ДВ, бр. 95 от 2003 г.) (1) Конкурсната комисия се състои от трима до седем членове.
(2) Поименният състав на комисията се определя със заповед на органа по назначаването. В състава на комисията задължително се включват непосредственият ръководител на свободната длъжност, служител или лице с юридическо образование и представител на звеното „Човешки ресурси“. В нея могат да участват и представители на синдикалните организации на държавните служители от съответната администрация, както и външни специалисти в съответната област.
(3) Министерският съвет определя с решение числеността и състава на специална комисия за провеждане на конкурсите за длъжността главен секретар в администрацията, освен ако в закон е предвидено друго.
(4) Комисията по ал. 3 провежда конкурсна процедура и за ръководните длъжности в новосъздадени администрации.
Допускане до конкурс
Чл. 10в. (Нов – ДВ, бр. 95 от 2003 г.) (1) Допускането на кандидатите до конкурса се извършва от конкурсната комисия. До участие не се допускат лица, които не са представили необходимите документи и не отговарят на минималните и специфичните изисквания, предвидени в нормативните актове за заемане на съответната длъжност.
(2) Конкурсната комисия изготвя списъци на допуснатите и недопуснатите кандидати, които поставя на общодостъпно място в съответната администрация и обявява в електронната й страница, при наличие на такава, на седмия ден от крайната дата за подаване на документите. Комисията посочва датата на провеждане на конкурса, която не може да бъде по-рано от 14 дни след изтичането на срока за подаване на документите, часа за започване и мястото на провеждане на конкурса.
(3) В списъка на недопуснатите кандидати се посочват основанията за недопускане.
(4) Недопускането до участие в конкурса подлежи на административен контрол пред органа по назначаването в тридневен срок от обявяването на списъка. Органът по назначаването се произнася в тридневен срок. Жалбата не спира конкурсната процедура. Решението на органа по назначаването не подлежи на съдебен контрол.
Участие в конкурс
Чл. 10г. (Нов – ДВ, бр. 95 от 2003 г.) За участие в конкурса не се изисква съгласие на работодателя или на органа по назначаването, като кандидатът има право на неплатен отпуск за дните на участие в конкурса и до два дни за пътуване, когато конкурсът се провежда в друго населено място. Отпускът се зачита за трудов или служебен стаж.
Провеждане на конкурс
Чл. 10д. (Нов – ДВ, бр. 95 от 2003 г.) (1) (Изм. и доп. – ДВ, бр. 24 от 2006 г.) Конкурсната комисия провежда конкурса по обявения начин, като преценява професионалните и деловите качества на кандидатите и класира от първо до трето място най-успешно издържалите конкурса. За проведения конкурс се съставя протокол. Протоколът и всички документи на класираните кандидати се представят на органа по назначаването в 10-дневен срок от провеждането на конкурса.
(2) Преценката на комисията и класирането на кандидатите не подлежат на съдебен контрол.
(3) (Изм. – ДВ, бр. 43 от 2008 г.) Участвалите в проведения конкурс кандидати, които не са класирани на първо място, могат да възразят пред органа по назначаването в 7-дневен срок от получаването на протокола на комисията. При основателност на възраженията органът по назначаването прекратява конкурсната процедура и насрочва нов конкурс. Решението на органа по назначаването не подлежи на съдебен контрол.
(4) (Изм. – ДВ, бр. 24 от 2006 г., доп. – ДВ, бр. 43 от 2008 г.) В 14-дневен срок от представянето на протокола по ал. 1 органът по назначаването издава акт за назначаване на кандидата, който е класиран на първо място. Когато за заемането на длъжността се изисква достъп до класифицирана информация, актът за назначаване се издава в 14-дневен срок от получаване на разрешението за достъп.
(5) (Нова – ДВ, бр. 24 от 2006 г.) Ако назначеният служител не встъпи в длъжност или не положи клетва съгласно чл. 14, органът по назначаването издава акт за назначаване на следващия класиран кандидат.
(6) (Нова – ДВ, бр. 24 от 2006 г.) Алинея 5 може да се прилага и в случаите, когато в едногодишен срок заетата въз основа на конкурс длъжност или друга длъжност със същите функции се освободи.
Централизирани конкурси (Загл. изм. – ДВ, бр. 108 от 2008 г.)
Чл. 10е. (Нов – ДВ, бр. 24 от 2006 г.) (1) (Изм. – ДВ, бр. 43 от 2008 г., изм. – ДВ, бр. 108 от 2008 г., изм. – ДВ, бр. 77 от 2010 г.) Институтът по публична администрация организира провеждането на централизиран конкурс за младши експерти и централизиран конкурс по чл. 9а, ал. 2 след оценка и анализ на потребностите от човешки ресурси в администрациите при условията и по реда на наредбата по чл. 10ж.
(2) (Доп. – ДВ, бр. 108 от 2008 г., изм. – ДВ, бр. 77 от 2010 г.) Успешно издържалите централизираните конкурси по ал. 1 могат да бъдат назначавани на свободните длъжности в съответната администрация без провеждане на отделен конкурс.
(3) (Нова – ДВ, бр. 108 от 2008 г., отм. – ДВ, бр. 77 от 2010 г.)
(4) (Нова – ДВ, бр. 108 от 2008 г., отм. – ДВ, бр. 77 от 2010 г.)
Подзаконова уредба
Чл. 10ж. (Нов – ДВ, бр. 95 от 2003 г., предишен чл. 10е – ДВ, бр. 24 от 2006 г.) Процедурата и начините за провеждане на конкурсите се определят с наредба на Министерския съвет.
Реквизити на акта за назначаване
Чл. 11. (1) Административният акт за назначаване се издава в писмена форма.
(2) Актът за назначаване трябва да съдържа:
1. наименованието на акта;
2. наименованието на органа, който го е издал;
3. правното основание за назначаването;
4. трите имена на назначаваното лице;
5. наименованието на длъжността, на която лицето се назначава, и ранга, който му се определя;
6. (изм. – ДВ, бр. 95 от 2003 г.) размера на основната заплата и допълнителните възнаграждения;
7. дата на издаване и подпис на лицето, издало акта.
(3) В акта за назначаване могат да се определят мястото и характерът на работата, както и допълнителни условия, свързани със спецификата на длъжността.
(4) Актът за назначаване се връчва срещу подпис на назначеното лице.
Срок за изпитване
Чл. 12. (Изм. – ДВ, бр. 95 от 2003 г.) (1) Когато кандидатът се назначава за първи път на държавна служба, в едногодишен срок, считано от датата на встъпване в длъжност, органът по назначаването може да прекрати служебното правоотношение без предизвестие. В случай че правоотношението се измени преди изтичането на срока, срокът за изпитване продължава да тече при следващото служебно правоотношение.
(2) (Доп. – ДВ, бр. 43 от 2008 г.) Ако в срока по ал. 1 служебното правоотношение бъде прекратено, при последващо постъпване на държавна служба в друга администрация започва да тече нов срок за изпитване.
(3) Срокът за изпитване не тече през времето, през което държавният служител е бил в законоустановен отпуск.
Заемане на стажантски длъжности
Чл. 13. (1) Когато за заемане на определена длъжност е предвидено наличие на предварителен стаж, се определят стажантски длъжности.
(2) Назначаването на стажанти се извършва с административен акт на компетентния орган, който определя времетраенето на стажа, звеното, в което се осъществява, и размера на заплатата.
(3) През време на стажа на стажанта се осигурява практическо и теоретическо обучение, необходимо за изпълнение на изискванията на държавната служба. Времетраенето му се признава за служебен стаж.
Постъпване на служба
Чл. 14. (1) Постъпването на служба става в 10-дневен срок от датата на издаването на акта за назначаване, което се удостоверява писмено. Служебното правоотношение възниква от деня на встъпване в длъжност.
(2) Преди постъпването си на служба държавният служител е длъжен да положи клетва със следното съдържание: „Кълна се при изпълнение на държавната служба да спазвам и да се ръководя от Конституцията и законите на Република България и да изпълнявам добросъвестно служебните си задължения съобразно интересите на държавата.“
(3) Полагането на клетва се удостоверява с подписването на клетвен лист.
(4) Ако назначеният служител не положи клетва или не встъпи в длъжност в срока по ал. 1 по уважителни причини, органът по назначаването определя със заповед нов срок за встъпване.
(5) Ако назначеният служител не встъпи в длъжност или не положи клетвата, актът за назначаване се отменя от органа по назначаването.
(6) (Изм. – ДВ, бр. 95 от 2003 г., отм. – ДВ, бр. 24 от 2006 г.)
Служебно правоотношение по заместване
Чл. 15. (1) (Изм. – ДВ, бр. 95 от 2003 г.) Държавният служител може да бъде назначаван за определен срок за заместване на държавен служител, който отсъства от работа повече от три месеца.
(2) (Изм. – ДВ, бр. 95 от 2003 г.) Служебното правоотношение по ал. 1 може да възникне и без провеждане на конкурс при спазване на условията за назначаване.
(3) При заместване страните имат същите права и задължения както при редовно служебно правоотношение.
(4) (Отм. – ДВ, бр. 95 от 2003 г.)
(5) (Отм. – ДВ, бр. 95 от 2003 г.)
Допълнително служебно правоотношение при незаета длъжност (Загл., изм. – ДВ, бр. 95 от 2003 г.)
Чл. 16. (Изм. – ДВ, бр. 95 от 2003 г.) (1) Органът по назначаването може да предложи на определен държавен служител работа по вътрешно съвместителство за срок до назначаването на служител на незаетата длъжност.
(2) Срокът по ал. 1 не може да бъде по-дълъг от 6 месеца.
(3) В случая по ал. 1 държавният служител получава заедно със заплатата си и 50 на сто от минималния размер на основната заплата за незаетата длъжност.
Служебно правоотношение при непълно работно време
Чл. 16а. (Нов – ДВ, бр. 24 от 2006 г.) Държавният служител може да бъде назначаван на длъжност в администрацията по служебно правоотношение при непълно работно време.
Служебно досие
Чл. 17. (1) За всеки държавен служител съответната администрация съставя и води служебно досие.
(2) В служебното досие се отразяват постъпването и освобождаването от държавна служба, длъжностната характеристика, професионалното развитие, наградите, поощренията и отличията, които е получил, отпуските, наложените наказания, както и декларациите по чл. 29.
(3) (Доп. – ДВ, бр. 95 от 2003 г.) Разгласяване на сведения от служебното досие на държавния служител не се допуска без неговото изрично писмено съгласие.
(4) Държавният служител има право да се запознае с досието си при поискване, както и да получава копия от съхраняваните документи.
(5) Служебното досие се съхранява десет години след прекратяването на служебното правоотношение.
(6) При преминаване на служба от една администрация в друга служебното досие се изпраща за съхранение при администрацията на новоназначението.
Глава трета.
СТАТУТ НА ДЪРЖАВНИЯ СЛУЖИТЕЛ
Раздел I.
Общи положения
Основни принципи при изпълнението на държавната служба
Чл. 18. Изпълнението на държавната служба се основава на принципите на законност, лоялност, отговорност, стабилитет, политическа неутралност и йерархична подчиненост.
Условия за изпълнение на държавната служба
Чл. 19. Държавата създава необходимите условия за изпълнението на задълженията на държавния служител, като го защитава при законосъобразното изпълнение на служебните задължения и обезщетява него и семейството му за вреди, причинени при и по повод на изпълнение на държавната служба.
Раздел II.
Задължения на държавния служител
Задължения към гражданите
Чл. 20. (1) Държавният служител е длъжен да се произнася без забава по искането на гражданите. Той трябва да удовлетворява точно и своевременно тези от тях, които са законосъобразни, и да съдейства за признаването на техните права и законни интереси.
(2) Държавният служител е длъжен да не проявява грубост, невъзпитание и неуважение към гражданите, които обслужва.
Начин на изпълнение на държавната служба
Чл. 21. (1) Държавният служител е длъжен да изпълнява задълженията си точно, добросъвестно и безпристрастно в съответствие със законите на страната и устройствения правилник на съответната администрация.
(2) Задълженията на държавния служител се определят в неговата длъжностна характеристика.
(3) Допълнителни задължения могат да бъдат възлагани на държавния служител само в предписаните в този закон случаи.
Задължение за подпомагане и съдействие на органите на държавната власт
Чл. 22. Държавният служител е длъжен активно да подпомага и съдейства на органите на държавната власт при осъществяване на техните правомощия.
Задължение за спазване на работното време
Чл. 23. Държавният служител е длъжен да спазва установеното работно време и да го използва за изпълнение на възложените му задължения.
Йерархична подчиненост
Чл. 24. (1) Държавният служител е длъжен да изпълнява законосъобразните актове и заповеди на по-горестоящите органи и държавни служители.
(2) Държавният служител не е длъжен да изпълни неправомерна заповед, издадена по установения ред, когато тя съдържа очевидно за него правонарушение.
(3) Държавният служител може да поиска писмено потвърждаване на служебния акт, когато в отправената до него устна заповед се съдържа очевидно за него правонарушение.
(4) Държавният служител не е длъжен да изпълни нареждане, насочено срещу него, неговата съпруга или съпруг, роднини по права линия без ограничения, по съребрена линия до четвърта степен и по сватовство до втора степен включително. В такъв случай той е длъжен незабавно да уведоми органа, от когото е получил нареждането, който от своя страна трябва да възложи изпълнението на друг служител или да го извърши сам.
Защита на класифицираната информация, представляваща държавна или служебна тайна (Загл., изм. – ДВ, бр. 45 от 2002 г.)
Чл. 25. (Изм. – ДВ, бр. 45 от 2002 г.) (1) Държавният служител е длъжен да защитава класифицираната информация, представляваща държавна или служебна тайна, станала му известна при или по повод изпълнение на служебните му задължения.
(2) Класифицираната информация, представляваща държавна или служебна тайна, както и редът за работа с нея се определят със закон.
Забрана за изявления
Чл. 26. (Отм. – ДВ, бр. 95 от 2003 г.).
Задължение за уведомяване
Чл. 27. Когато по време на осъществяване на служебното правоотношение за държавния служител възникне някое от основанията за недопустимост по чл. 7, ал. 2 от този закон, той е длъжен в 7-дневен срок от настъпването на това основание да уведоми органа по назначаването за несъвместимостта с изпълняваната служба.
Задължение за опазване престижа на държавната служба
Чл. 28. (1) (Предишен текст на чл. 28, доп. – ДВ, бр. 95 от 2003 г.) При изпълнение на служебните си задължения и в обществения си живот държавният служител е длъжен да има поведение, което да не уронва престижа на държавната служба и да съответства на Кодекса за поведение на служителите в държавната администрация.
(2) (Нова – ДВ, бр. 95 от 2003 г.) Кодексът за поведение на служителите в държавната администрация се приема от Министерския съвет и се обнародва в „Държавен вестник“.
Задължение за деклариране на имотното състояние
Чл. 29. При встъпването си в длъжност и всяка година до 31 март държавният служител е длъжен да декларира своето имотно състояние пред органа по назначаването.
Задължение за разкриване и за избягване на конфликт на интереси
Чл. 29а. (Отм. – ДВ, бр. 94 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г.)
Раздел III.
Орган по назначаването
Задължения
Чл. 30. Органът по назначаването е длъжен:
1. да осигури на държавния служител необходимите условия за изпълнение на държавната служба;
2. да не възлага допълнителни задължения на държавния служител извън определените му в длъжностната характеристика;
3. да изплаща по установения ред и в срок заплатата на държавния служител;
4. да осигури държавния служител по предвидения в закона ред;
5. (нова – ДВ, бр. 108 от 2008 г.) да приспособи работното място на държавния служител с трайно увреждане по начин, който позволява изпълнението на държавната служба.
Контрол от Държавната административна комисия
Чл. 31. (Отм. – ДВ, бр. 95 от 2003 г.).
Раздел IV.
Права на държавния служител
Право на заплата
Чл. 32. (1) (Изм. – ДВ, бр. 95 от 2003 г., в сила от 01.01.2004 г.) За изпълнение на държавната служба държавният служител има право на брутна заплата, която включва основна заплата и допълнителни възнаграждения.
(2) (Отм. – ДВ, бр. 95 от 2003 г., в сила от 01.01.2004 г.).
Право на почивка
Чл. 33. При изпълнение на държавната служба държавният служител има право на почивки по време на работния ден, на междуседмична и междудневна почивка и на обявени официални празници.
Право на отпуск
Чл. 34. (1) Държавният служител има право на редовен платен годишен отпуск.
(2) Държавният служител има право и на допълнителен отпуск, на служебен отпуск, на отпуск за изпълнение на обществени задължения, на отпуск по социалното осигуряване и на неплатен отпуск.
Професионална квалификация
Чл. 35. (1) Органът по назначаването осигурява условия за повишаване на професионалната квалификация и преквалификация на държавния служител.
(2) Когато нуждите на службата налагат, разходите за повишаване на професионалната квалификация и преквалификация на държавния служител са за сметка на съответната администрация.
(3) (Изм. – ДВ, бр. 95 от 2003 г.) Държавният служител, изпратен на обучение с обща продължителност повече от един месец в рамките на една календарна година при условията на ал. 2, се задължава да работи в съответната администрация за период от една до три години. Условията и конкретният срок се уговарят между органа по назначаването и държавния служител. При виновно неизпълнение на задълженията от страна на държавния служител той възстановява разходите по обучението съответно на неизпълнението.
(4) (Нова – ДВ, бр. 95 от 2003 г.) Органът по назначаването или лицето по чл. 6, ал. 2 утвърждава годишен план за обучение на служителите в съответната администрация.
(5) (Нова – ДВ, бр. 95 от 2003 г., изм. – ДВ, бр. 24 от 2006 г., изм. – ДВ, бр. 77 от 2010 г.) Въз основа на утвърдените годишни планове за обучение директорът на Института по публична администрация утвърждава обобщения план за обучение на служителите в администрацията съобразно средствата, предвидени за обучение в държавния бюджет за съответната година.
(6) (Нова – ДВ, бр. 95 от 2003 г., изм. – ДВ, бр. 24 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) Ежегодно със закона за държавния бюджет на Република България се определят средства за повишаване на професионалната квалификация и преквалификация на служителите в администрацията в размер до 2 на сто от планираните средства за работна заплата.
Институт по публична администрация (Загл. изм. – ДВ, бр. 108 от 2008 г.)
Чл. 35а. (Нов – ДВ, бр. 95 от 2003 г., изм. – ДВ, бр. 24 от 2006 г.) (1) (Изм. – ДВ, бр. 108 от 2008 г., изм. – ДВ, бр. 77 от 2010 г.) Обучението за повишаване на професионалната квалификация и преквалификация на служителите в държавната администрация се осъществява от Института по публична администрация, който е юридическо лице – второстепенен разпоредител с бюджетни кредити към Министерския съвет.
(2) (Изм. – ДВ, бр. 108 от 2008 г.) Органи за управление на Института по публична администрация са изпълнителният директор и управителният съвет.
(3) (Нова – ДВ, бр. 77 от 2010 г.) Изпълнителният директор на Института по публична администрация се назначава със заповед на министър-председателя.
(4) (Изм. – ДВ, бр. 74 от 2009 г., в сила от 15.09.2009 г., предишна ал. 3, изм. – ДВ, бр. 77 от 2010 г.) Управителният съвет е с мандат две години и се състои от 5 членове – главния секретар на Министерския съвет или определен от него директор на дирекция в администрацията на Министерския съвет, заместник-министър на финансите, заместник-министър на труда и социалната политика и заместник-министър на образованието, младежта и науката, определени от съответните министри. Изпълнителният директор на Института по публична администрация е член на управителния съвет по право.
(5) (Предишна ал. 4 – ДВ, бр. 77 от 2010 г.) В управителния съвет могат да участват с право на съвещателен глас и представители на академичните среди и неправителствени организации.
(6) (Предишна ал. 5 – ДВ, бр. 77 от 2010 г.) Функциите на управителния съвет и правилата за неговата работа се определят с устройствен правилник, приет от Министерския съвет.
Провеждане на обучение
Чл. 35б. (Нов – ДВ, бр. 24 от 2006 г.) (1) (Изм. – ДВ, бр. 108 от 2008 г.) На задължително обучение подлежат постъпилите за първи път на държавна служба, както и назначените за първи път на ръководна длъжност държавни служители. Органът по назначаване е длъжен да представи в Института по публична администрация списък на лицата в едномесечен срок от встъпването им в длъжност.
(2) (Изм. – ДВ, бр. 108 от 2008 г.) Органът по назначаването е длъжен да осигури обучението на лицата по ал. 1 в тримесечен срок от встъпването им в длъжност. Висшите държавни служители преминават обучение, организирано от Института по публична администрация, поне веднъж годишно.
(3) Финансирането на обучението се осъществява от средствата по чл. 35, ал. 6.
Повишаване в държавна служба
Чл. 36. (1) (Отм. – ДВ, бр. 95 от 2003 г.).
(2) Повишаването в държавна служба се осъществява чрез последователно преминаване в по-висок ранг или длъжност.
Предсрочно повишаване в ранг
Чл. 37. (Отм. – ДВ, бр. 95 от 2003 г.).
Социално и здравно осигуряване
Чл. 38. (1) (Изм. – ДВ, бр. 95 от 2003 г.) Държавният служител има право на задължително социално и здравно осигуряване.
(2) (Изм. – ДВ, бр. 1 от 2000 г.) Осигуряването на държавния служител става за сметка на съответните бюджети.
Безопасни и здравословни условия на труд
Чл. 38а. (Нов – ДВ, бр. 24 от 2006 г.) (1) Държавният служител има право на безопасни и здравословни условия на труд съгласно Закона за здравословни и безопасни условия на труд и нормативните актове за неговото прилагане.
(2) Здравословните и безопасни условия на труд по ал. 1 се осигуряват от органа по назначаването.
(3) (Нова – ДВ, бр. 43 от 2008 г.) Държавните служители, които работят при специфични условия и рискове за живота и здравето, ползват правата по чл. 137 и 285 от Кодекса на труда.
Право на обезщетение
Чл. 39. Държавният служител има право на обезщетение в предвидените от закона случаи.
Представително, униформено и специално облекло (Загл., изм. – ДВ, бр. 95 от 2003 г.)
Чл. 40. (1) (Предишен текст на чл. 40 – ДВ, бр. 95 от 2003 г.) За осъществяване на служебните си задължения държавният служител има право на представително и униформено облекло при условия и по ред, определени от Министерския съвет.
(2) (Нова – ДВ, бр. 95 от 2003 г.) Органът по назначаването предоставя безплатно специално облекло и лични предпазни средства на държавни служители, които работят при опасни или вредни за здравето или живота условия, при условия и по ред, определени с наредба на министъра на труда и социалната политика и министъра на здравеопазването.
Свобода на мнението
Чл. 41. (1) При изпълнение на служебните си задължения държавният служител има право свободно да изказва мнения относно законосъобразността и целесъобразността на дадените му нареждания и да предлага по-удачни решения.
(2) Изказаните мнения и предложения не могат да засягат служебното положение на държавния служител.
Членство в политическа партия
Чл. 42. (1) Държавният служител има право да членува в политически партии, доколкото не съществува забрана, установена в специален закон.
(2) При осъществяване на службата държавният служител не може да се ръководи и да защитава интересите и волята на политическата партия, в която членува.
Право на изявления
Чл. 42а. (Нов – ДВ, бр. 95 от 2003 г.) Държавният служител може да прави изявления от името на органа по назначаването или администрацията със съгласието на органа по назначаването или на определен от него служител.
Сдружаване на държавните служители
Чл. 43. (Изм. – ДВ, бр. 95 от 2003 г.) Държавните служители имат право да се сдружават в професионални организации и сдружения с нестопанска цел.
Синдикални организации на държавните служители
Чл. 44. (1) Държавните служители имат право свободно да образуват синдикални организации, да встъпват и да прекратяват членството си в тях, като се съобразяват само с техните устави.
(2) Синдикалните организации на държавните служители имат право да приемат свои устави и правила за работа, както и да избират свои органи и представители.
(3) Синдикалните организации представляват и защитават интересите на държавните служители пред държавните органи по въпросите на служебните и осигурителните отношения чрез предложения, искания и участие в подготовката на проекти за вътрешни правилници и наредби, които се отнасят до служебните отношения.
Юридическо лице на синдикалните организации
Чл. 45. (1) (Изм. – ДВ, бр. 95 от 2003 г.) Синдикалните организации на държавните служители придобиват качеството на юридическо лице след вписването по реда, установен за вписване на сдруженията с нестопанска цел.
(2) Имуществените отношения между членовете на прекратената синдикална организация се уреждат съобразно предвиденото в техните устави.
Съдействие за осъществяване дейността на синдикалните организации
Чл. 46. Държавните органи съдействат на синдикалните организации за осъществяване на тяхната дейност, като им предоставят безвъзмездно помещения и други материални условия за изпълнение на техните функции.
Право на стачка
Чл. 47. (1) Когато предявените искания, свързани със служебните и осигурителните отношения, не са уважени, държавните служители могат да обявяват стачка.
(2) Осъществяването на стачката по ал. 1 се извършва чрез носене и поставяне на подходящи знаци и символи, протестни плакати, ленти и други, без да преустановяват изпълнението на държавната служба.
(3) По време на стачката представителите на държавните служители и органът по назначаването полагат усилия за разрешаване на спорните въпроси.
Право на неприкосновеност на личната кореспонденция и съобщения
Чл. 48. (1) Държавният служител се ползва с неприкосновеност на личната си кореспонденция и съобщения.
(2) Кореспонденцията и съобщенията, адресирани до държавен служител в това му качество, не се считат за лични.
Раздел V.
Работно време, почивки и отпуски
Продължителност на работното време
Чл. 49. (1) (Предишен текст на чл. 49 – ДВ, бр. 43 от 2008 г.) Работното време на държавния служител е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица.
(2) (Нова – ДВ, бр. 43 от 2008 г.) Органът по назначаването може да установи сумирано изчисляване на работното време – седмично, месечно или за друг календарен период, който не може да бъде повече от 6 месеца.
(3) (Нова – ДВ, бр. 43 от 2008 г.) Не се допуска сумирано изчисляване на работното време за държавните служители с ненормиран работен ден.
(4) (Нова – ДВ, бр. 43 от 2008 г.) Максималната продължителност на работна смяна при сумирано изчисляване на работното време може да бъде до 12 часа, като продължителността на работната седмица не може да надвишава 56 часа, а за държавните служители с намалено работно време – до 1 час над определеното им работно време.
Ненормирано работно време
Чл. 50. (1) При необходимост държавният служител е длъжен да изпълнява задълженията си и след изтичането на работното време, без да се нарушава междудневната и междуседмичната почивка.
(2) За изпълнение на задълженията извън работното време държавният служител има право на допълнителен платен годишен отпуск в размер до 12 дни.
(3) Редът за изпълнение на задълженията извън работното време и начинът за конкретизиране на размера на допълнителния отпуск по ал. 2 се определят от органа по назначаването.
Определяне и разпределение на работното време
Чл. 51. (1) Работното време се определя в работни дни.
(2) Разпределението на работното време се установява в устройствения правилник на съответната администрация.
Почивки по време на работния ден
Чл. 52. (1) Работното време на държавния служител се прекъсва с една или няколко почивки, които се уреждат в устройствения правилник на съответната администрация. Почивката за хранене не може да бъде по-малка от 30 минути.
(2) Почивката не се включва в работното време.
Междудневна почивка
Чл. 53. Държавният служител има право на непрекъсната междудневна почивка, която не може да бъде по-малка от 12 часа.
Седмична почивка
Чл. 54. Държавният служител има право на седмична почивка от два последователни дни, които по принцип са събота и неделя. На държавния служител се осигурява най-малко 48 часа непрекъсната седмична почивка.
Официални празници
Чл. 55. (1) Официални празници за държавните служители са дните, посочени в чл. 154, ал. 1 от Кодекса на труда.
(2) Министерският съвет може да обявява и други дни еднократно за официални празници, дни за честване на определени професии, както и да размества почивни дни през годината.
Редовен платен годишен отпуск
Чл. 56. (1) (Изм. – ДВ, бр. 95 от 2003 г., в сила от 01.01.2004 г.) Държавен служител, който има най-малко 8 месеца служебен стаж, има право на редовен платен годишен отпуск в размер на 20 работни дни.
(2) (Нова – ДВ, бр. 108 от 2008 г.) Държавен служител с намалена работоспособност 50 и над 50 на сто има право на редовен платен годишен отпуск в размер 26 работни дни.
(3) (Изм. – ДВ, бр. 95 от 2003 г., в сила от 01.01.2004 г., предишна ал. 2 – ДВ, бр. 108 от 2008 г., отм. – ДВ, бр. 58 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.)
(4) (Изм. – ДВ, бр. 95 от 2003 г., в сила от 01.01.2004 г., предишна ал. 3 – ДВ, бр. 108 от 2008 г., отм. – ДВ, бр. 58 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.)
Ползване на платения годишен отпуск (Загл. изм. – ДВ, бр. 18 от 2011 г., в сила от 01.03.2011 г.)
