Българското законодателството не предвижда абсолютен давностен срок за погасяване на зъдълженията по частноправните вземания. Така кредиторът може да преследва вечно всеки гражданин останал без работа и имущество.
Според сегашните разпоредби хората имат възможност да се освободят от главницата по дължимото само ако в продължение на 5 години кредиторът не ги потърси. За лихвите обикновената давност е 3 години.
Банките, ВиК, енергийните дружества и мобилните оператори, никога не забравят да си търсят плащанията. Образуват изпълнителни дела, налагат запор на имущество и заплати. В случай, че публичната продан не покрие дълга, частните съдебни изпълнители следят периодично има ли промяна в имотното състояние на длъжника. Статистиката показва, че с около 20% са се увеличили делата срещу граждани за неплатени сметки и кредити през 2010 г.
Много граждани купиха недвижими имоти, като вложиха всичките си спестявания или теглиха огромни кредити с идеята да спечелят от наем или препродажба на по-висока цена.
Финансовата криза, увеличаването на безработицата, спада на заплатите, масовите инвестиции в земя и жилища в последните години, последвалия срив в цените на българските имоти, доведоха до неплатежоспособност на част от населението.
Въвеждането на пределен срок за търсене на задълженията по частните кредити е добра алтернатива на съществуващата в много страни процедура по обявяване фалит на граждани.
Такъв специален ред е предвиден в почти всички държави от ЕС, САЩ и Русия. Процедурата е свързана със значителни разходи и действа само по отношение на хората със стабилни доходи. Длъжникът трябва да има достатъчно имущество и постоянни приходи, за да покрие разходите за надзорния орган, който събира, контролира имуществото и го разпределя между кредиторите.
Масово у нас обаче изпадат в неплатежоспособност хора, които за дълго остават без работа или получават минимална заплата. Повечето от тях имат едно единствено жилище. По закон то е несеквестируемо, стига да не е ипотекирано. Това би възпрепятствало започване на процедура по обявяване във фалит.
Проблемът с вечните длъжници може да бъде решен с въвеждане на абсолютен давностен срок, какъвто има по отношение вземанията на държавата и общините. Така кредиторите няма да имат право да търсят вземанията си от хората, изпаднали в неплатежоспособност, след изтичане на 10 г. от падежа за плащане.
При изтичане на 10 г. от датата за плащане на данъци и такса смет например, ако жилището не е запорирано, то никой не може да принуди длъжника да плати. Издължаването става само доброволно.